Мащабно археологическо проучване в западната част на Кения хвърли нова светлина върху едно от най-загадъчните места със скално изкуство в Източна Африка.

В скалния заслон Какапел изследователите са успели да пресъздадат визуална хронология, обхващаща близо 9000 години човешка история.

Резултатите от изследването съчетават детайлно документиране на скалните рисунки, археологически разкопки и анализ на древна ДНК. За да отговорят на вековния въпрос: кой е създал тези изображения и кога?

Този подход е позволил на учените да съпоставят слоевете с рисунки директно с човешки останки и генетични данни от същото място, осигурявайки рядко срещана прецизност.

Датирането на скалното изкуство често е трудно

А идентифицирането на неговите създатели е още по-голямо предизвикателство.

В Какапел изследователите са създали точно копие на основния скален панел, документирайки стотици фигури.

Чрез изучаване на начина, по който изображенията се припокриват, те са определили четири отделни фази на рисуване. Всяка от тях е свързана с различни културни групи, използвали заслона през хилядолетията.

От ловци-събирачи до скотовъдци

Най-древните рисунки, създадени преди около 9000 години, включват геометрични фигури като кръгове и абстрактни мотиви, изпълнени с червени и бели пигменти.

Археологическите данни свързват тези творби с общностите от риболовци и събирачи от традицията Кансиоре. Обитавали са района преди около 9000 до 3900 години.

Древна ДНК, извлечена от скелет, открит в Какапел, показва тясна връзка със съвременните ловци-събирачи мбути от Централна Африка.

Това предполага, че художниците са били част от по-широка мрежа от горски народи, често наричани групи „тва“.

Тези открития сочат, че геометричното изкуство отразява древни културни традиции, свързани с идентичността на ловците-събирачи в Централна Африка.

Хиляди години по-късно стилът на рисунките се променя

Във втората фаза се появяват изображения на едър рогат добитък с дълги рога, нарисуван в профил, с големи, детайлни рога и здрави тела.

Тези рисунки свидетелстват за пристигането на скотовъдни групи, вероятно свързани с нилотскоговорящи общности, навлезли в региона през Желязната епоха.

За разлика от предишните абстрактни рисунки, тези изображения отразяват общество, съсредоточено върху добитъка и скотовъдството.

Животните наподобяват породи от типа санга, които все още съществуват в Източна Африка.

Тази промяна е показателна за по-широки регионални трансформации, при които хората са преминали от събирачество към скотовъдство и смесено земеделие.

Непрекъсната визуална история

Скалното пано е продължило да се използва и през следващите векове.

По-късните слоеве съдържат по-прости геометрични знаци, направени с по-плътен бял пигмент, които вероятно са свързани с идентичност, ритуали или собственост върху добитък.

Най-новата фаза се характеризира с фини бели линейни рисунки, които показват допълнения, направени през последните няколко века.

Вместо да заменят предишните изображения, всяка група е добавяла нови елементи, създавайки непрекъснат визуален запис на културните промени.

Особената важност на рисунките от Какапел се крие в комбинацията от научни методи, използвани в изследването.

Чрез съпоставяне на слоевете скално изкуство с данни от разкопки и генетични доказателства, изследователите са успели да свържат всяка фаза на рисуване с конкретни миграции на населението.

Днес Какапел се смята за едно от най-информативните места със скално изкуство в Източна Африка.

Стойността му се крие не само в самите изображения, но и в контекста, който те предоставят.

Мястото показва как обществата в региона са се променяли с течение на времето, включително промени в икономиката, идентичността и религиозните вярвания.

Заплахи и бъдеще

Въпреки своята значимост, обектът е изправен пред постоянни заплахи. Въздействието на околната среда, човешката дейност и обезлесяването продължават да увреждат скалното изкуство.

Доклади вече отбелязват наличието на графити и влошаване на състоянието, което подчертава спешната нужда от защита.

Опазването на Какапел е от изключителна важност, тъй като това е едно от малкото преки свидетелства за човешкото себеизразяване от времената преди писмената история.

Това изследване служи и като модел за бъдещи археологически проучвания.

Комбинирайки подробна документация, разкопки и ДНК анализ, учените демонстрираха как може да се премине отвъд простото описание и да се идентифицират създателите на древното изкуство.

Подобен подход може да помогне за разрешаването на подобни загадки и на други обекти по света.