Самоконтролът приспива паметта и вниманието

Нашият мозък е способен при необходимост да прекъсва всякакви обичайни действия, но той не запомня причината, която го е накарала да стори това.

Дори когато се занимаваме с абсолютно привични неща, нашият мозък съхранява способност да реагира на извънредни ситуации. Например, ако на пътя пред дома ни се появи яма, едва ли ще паднем в нея – за тази цел е необходимо доста силно да се замечтаем.

Такава способност да контролираме собствените си действия особено силно се проявява в ситуации, в които са възможни изненади и които изискват повишено внимание: например шофьор, който спазва всички правила за движение, трябва да е готов да реагира на непредвидена ситуация.

Но налага се да си плащаме за самоконтрола – той, както се оказва, потиска вниманието и паметта. Психолозите от университета Дюк провели опит в две части. Първоначално доброволците разглеждали 120 снимки на хора, като при появата на мъжко лице трябвало да натиснат специален бутон (другата група в експеримента натискала бутона при появата на женски образ).

Няколко минути след изпълнението на тази задача неочаквано им давали да решат тест за памет – сега трябвало да си спомнят какви лица са видели в предишната серия.

Разбира се, оказало се, че далеч не всички лица били запомнени, но била открита любопитна закономерност – по-зле в паметта се отбелязвали тези снимки, при които не било необходимо натискането на бутона. Тоест прекъснатите действия във вид на условна забрана влияели на паметта и вниманието.

С магнитнорезонансна томография хипотезата била потвърдена. При снимките, които според условията били пропускани, в мозъка се включвала специална инхибираща система, която поискала ответната реакция и чието действие се разпространявало върху тази част от мозъчната кора, която отговаря за запомнянето.

По аналогичен начин шофьорът, принуден внезапно да маневрира на пътя, за да избегне сблъсък с друга кола, не запомня нейната марка и цвят – подобна невнимателност има напълно определен неврофизиологичен механизъм.

Авторите на изследването смятат, че в някои психоневрологични разстройства, като например синдром на дефицит на внимание, проблемите в работата на мозъка може да са свързани именно с това, че потискащото действие на невронните структури става прекалено активно.

Резултатите от изследването са публикувани в Psychological Science и Journal of Neuroscience.