Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Самоук физик смята, че е изобретил машина на времето

25 април 2016 г. в 00:35
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:26

34-годишният самоук физик Алексей Расулов от село Воронцово, Курски район, смята, че пътешествията във времето са възможни.

Той подкрепя своята теория с необходимите изчисления и схеми на „машината на бъдещето“, съобщава dddkursk.ru.

По стъпките на Жул Верн

Село Воронцово е отбелязано далеч не на всички карти и дори е невидимо за спътниковите навигатори. Но това не пречи на Алексей да се занимава с изследвания от глобален мащаб. В къщи самоукият учен е събрал енциклопедии, справочници и монографии по физика, механика и проблеми по изследване на Вселената.

Алексей е роден в семейство на инженери, което е определило избора му на специалност. Той е учил за електроинженер. Още тогава го завладяла теорията за студения ядрен синтез, предполагаща осъществяването на атомна реакция без нагряване.

Преди 10 години Расулов станал инвалид и изцяло се посветил на изследвания, като младежките му увлечения прераснали в нещо по-голямо. „Жул Верн е предвидил много научни открития, в което се убеждаваме след години – казва той. – Включително той е смятал, че от водата и въздуха може да се добива енергия. Азотният оксид се появява от високото напрежение в електропроводите, смятам, че той съществува и в буреносните облаци – там също има висока напрегнатост на електрическото поле.“

Естествено, Алексей не е толкова наивен, за да разчита само на художествената литература. Не една седмица той е прекарал в местната научна библиотека, където с упоритост изучавал всички налични трудове по интересуващата го тематика.

Машината на времето – послание на извънземни

За дебют на научната арена Расулав смята изявата си на международния конгрес „Фундаментални проблеми на естествознанието и техниката“ в Санкт Петербург през 2010 година. Открик на неговия доклад за студения ядрен синтез станала рецензията на организаторите: „В малкото есе на Расулов се предлага заслужаваща специално внимание идея за необходимостта на отчитането на азота в ядрените реакции, който участва в процесите на разпад и синтез с положителен енергиен изход.“

В теорията на студения ядрен синтез се крие и тайната на пътешествията във времето. На нейна основа Расулов е построил своя модел, как ще изглежда и действа механизъм, способен да придвижи човека в миналото или бъдещето.

„Огромна инсталация с размерите на Курска област или дори повече трябва да бъде построена под земята подобно на адронния колайдер – пояснява Алексей. – Вътре по диаметъра се намират няколко дъги електромагнити, взаимодействащи с кълбо от електрони на ядрено ниво. За да се създаде гравитационно поле, достатъчно за образуване на черна дупка, кълбото трябва да се ускори до скоростта на светлината.

В този момент пространството и времето се деформират, а в черната дупка се появява червеева дупка – тунел, през който човек може да пътешества във времето.“

Впрочем навремето Расулов се опитал да разгадае тайната на кръговете на нивите, които уж се оставят от извънземни цивилизации. Според него не е изключено, че тези загадъчни рисунки на НЛО изобразяват машина на времето, благодарение на която те самите попадат на Земята. През 2014 г. Алексей наблюдавал подобни кръгове недалече от Курск, заснети от една от местните телевизии.

Проектът по създаване на машина на времето изисква колосални средства, но има и техническа трудност. Изследователят признава: в света засега не съществува компютър, чиято мощност да може да управлява новата киберсистема.

Но и човечеството не стои на едно място и в бъдеще това ще стане възможно.

„Пътешествията в други светове, минало и бъдеще ще позволят да се пренапише историята, да се избегнат много войни и катастрофи – казва Расулов. – Това ще стане достояние на всички хора. Лично аз бих използвал машината на времето, за да отида няколко години назад, когато бих могъл да предотвратя трагедията, която ме направи инвалид.“

Категории на статията:
Фокус