Съвременните хора и неандерталците най-вероятно са се разделили еволюционно поне преди 800 000 години, според анализ на близо 1000 зъба от хора и от близките ни роднини.
Тази нова оценка показва значително по-стар период на разделяне, в сравнение с предишните оценки, базирани на ДНК анализи на древни останки от хора и неандерталци, които определят разделянето между двете групи да е станало преди между 500 000 и 300 000 години.
Въпреки това, докато външни изследователи наричат новия стоматологичен анализ впечатляващ, те отбелязват, че той се основава на едно голямо предположение: че формата на зъба се развива по устойчив начин, особено при неандерталците. Ако формата на зъба не се развива с постоянна скорост, тогава „конструирането на тази теория се разпада“, казва Фернандо Рамирес Рози, директор на изследването, специализиращ в еволюцията на човека в Националния център за научни изследвания на Франция в Тулуза.
Въпреки това е напълно възможно зъбите (и особено тези на неандерталците) да се развиват с предсказуема скорост, което означава, че изчислението на новото изследване може да точно.
Изследователите са анализирали 931 зъба, принадлежали на най-малко 122 индивида от осем групи хора и неандерталци. От тях 164 са от ранни неандерталци от мястото Sima de los Huesos в Испания, което включва почти 30 индивида, които са живели преди около 430 000 години по време на средната Плейстоценска епоха.
Сравнявайки разликите във формата на зъбите между пробите, изследователката Аида Гомес-Роблес, палеоантрополог от University College London, успява да изчисли еволюционните стойности за промяна на формата на зъбите и след това да оцени времето на дивергенция от последния общ предшественик между хората и неандерталците.
Резултатът показва, че неандерталците и съвременните хора вероятно са се разделили еволюционно преди повече от 800 000 години. Ако това е така, последният общ предшественик на тези две групи вероятно не е Homo heidelbergensis, както смятаха учените.
„H. heidelbergensis не може да заеме тази еволюционна позиция, тъй като този вид е живял по-късно“, казва Гомес-Роблес за Live Science. „Това означава, че трябва да погледнем към по-старите видове, когато търсим този общ родословен вид.“
Откритието също „има дълбоки последици за начина, по който тълкуваме фосилните данни и еволюционните отношения между видовете“, казва Гомес-Роблес.
Отдалечаването във времето на отделянето между неандерталците и съвременните хора „отваря нова врата“, защото предполага, че двете групи са били отделени за много по-дълго време, отколкото се смяташе досега, казва Рамирес Рози.
Това обаче повдига въпрос, казва той. Хората и неандерталците се преплитат преди около 60 000 години, когато съвременните хора напускат Африка. (Това кръстосване обяснява защо геномите на някои съвременни хора съдържат почти 3% неандерталска ДНК.) Но ако хората и неандерталците са се разделили еволюционно преди 800 000 години, остава неясно как те все още са могли да се кръстосват само преди 60 000 години, пита Рамирес Рози.
„С други думи, защо почти 1 милион години еволюция не е била достатъчна, за да се установят бариери (генетични, ендокринни, поведенчески и т.н.), за да се разделят окончателно тези два вида,“ пита той.
Новата теория е изложена добре от Гомес-Роблес, „ известен специалист по дентална морфология на неандерталската линия“, казва Бруно Мориле, директор в Националния център за научни изследвания (CNRS) в Париж, който не е участва в новото проучване.
„Изглежда обаче, че денталните останки на неандерталците от различни европейски региони имат свои собствени особености“, казва Мориле за Live Science. „Можем ли на базата на зъбите просто да се опитаме да изготвим такива глобални сценарии? Аз не съм толкова сигурен.“
Проучването е публикувано в списание Science Advances.
