Пътят на перилните препарати започва от чистотата на нашите дрехи, но завършва в околната среда.

Попадайки в реките и океаните, те нанасят сериозни щети, тъй като пречиствателните станции не могат да спрат много от съставките им.

В Китай обаче е разработена тъкан, която може да сложи край на нуждата от прахове за пране.

Това универсално самопочистващо се покритие за текстил е описано в научното списание Communications Chemistry.

Защитните свойства на плата се постигат чрез последователно нанасяне на два полимера – поли(диалилдиметиламониев хлорид) (PDADMAC) и поли(винилсулфонова киселина) (PVS).

В резултат на това върху влакната се образува плътен хидратиращ слой, благодарение на който мръсотията и микроорганизмите се отмиват само с обикновена вода, без добавяне на химикали.

Покритието запазва свойствата си дори след повече от 100 цикъла на пране

То не само ускорява процеса, но и намалява потреблението на вода и електроенергия с приблизително 82%.

Прането отдавна е неразделна част от хигиената на съвременния човек.

През вековете сме извървели пътя от ръчното плакнене на дрехи по бреговете на реки и езера до автоматичните машини, които накисват, перат и изцеждат без наша намеса.

Първите перални машини са консумирали огромно количество вода и енергия, но съвременните модели са много по-усъвършенствани.

Въпреки това, дълго време основното внимание на изследователите беше насочено към намаляване на разхода на вода, особено в условията на нарастващия ѝ дефицит в много региони.

На перилните препарати се обръщаше много по-малко внимание.

А именно те превръщат чистата вода в отпадна, задълбочавайки проблема с недостига и вредейки на водните обитатели.

Учените и преди са се опитвали да създадат самопочистващи се материали, като са нанасяли върху тях покрития, подобни на тези в природата – например по листата на лотоса.

Тези разработки обаче имат недостатъци: не се справят добре с мазни петна, а структурата им с времето се разрушава и ефектът на самопочистване отслабва.

Друга популярна технология – покрития на основата на титанов диоксид (TiO₂) – изисква наличието на светлина за фотокаталитична реакция, което ограничава ефективността им при слаба осветеност.

Новият подход с последователно нанасяне на полимери образува върху тъканта плътен хидратационен слой, който отблъсква мръсотията както на светло, така и на тъмно.

По време на обработката молекулите на PDADMAC и PVS се преплитат и свързват помежду си по такъв начин, че покритието става изключително здраво.

Покритието не губи свойствата си при изсъхване

Технологията на напръскване създава кинетично „замразена“ структура, в която полимерните молекули са надеждно фиксирани.

Благодарение на това тъканта запазва високата си омокряемост и способност за самопочистване дори след 100 пранета.

Тестовете показват, че покритието работи ефективно както върху хидрофобни синтетични влакна, така и върху хидрофилен памук.

Хранителни петна, мазни замърсявания, бактерии и гъбички се отстраняват от такава тъкан с просто изплакване под течаща чешмяна вода.

Така в близко бъдеще, вместо многоетапно пране с препарат (един цикъл на пране и четири изплаквания), ще бъде достатъчно просто да изплакнем дрехите в чиста вода – със същия резултат.