Хора и неандерталци не само са живели в Европа и Азия за известно време заедно, но са имали и плодотворен секс. Доказателство за това са остатъци на неандерталския геном в нашия наследен генотип.
Действително плодотворно е било само кръстосването между мъж Homo sapiens и жена Homo neanderthalensis, докато обратният вариант е бил много по-труден за подсигуряване на наследство.
До такъв извод стигат Фернандо Мендез от Станфордския университет и неговите колеги след изчерпателен анализ на ДНК Y-хромозомите на мъж неандерталец, живял преди около 50 хиляди години в испанския Ел Сидрон. Съвременните хора носят от 1 до 3% неандерталски гени в своя геном, но нищо от това не е налично в нашата Y-хромозома, което се доказва и от изследването. Y-хромозомата се предава само от баща на син.
Оценката се базира на допускането, че мъжете неандерталци и жените човеци не са били напълно съвместими помежду си и съответно не са били в състояние да имат поколение.
В края на своето съществуване неандерталските мъже по всяка вероятност са имали сперма с лошо качество и не са произвеждали достатъчно количество, за да могат да се размножават така че да оцелее техният вид. Останките на мъжа от Ел Сидрон може би предоставят отговор на въпроса защо е така.
Те дават доказателство за мутация на три имунни гена – сред тях и на един отговорен за производството на антиген, който предизвиква имунна реакция при бременна жена. В резултат бременността на тези жени се прекъсвала от спонтанни аборти, поради което наследниците от мъжки пол в подобен съюз били много малко.
Напълно възможно е тези мутации да са ускорили загиването на неандерталския вид, казват учените. Тези мутации са причина в наше време например при трансплантации на органи от мъж в тялото на жена, женското тяло да отхвърля трансплантирания орган.
