Сексът ни помага да мислим, любовта – да мечтаем

Хората, които мислят за секс, постигат по-високи резултати в решаването на задачи, изискващи внимание към детайлите. Ако ги накарате да се замислят за любов, те ще имат успехи в творчески задачи. Случайност ли е това, или между подобни явления има връзка? Психолозите са сигурни, че е второто – в мозъка сексът е свързан с анализа, а любовта – с абстракциите.

Немските учени, направили този извод, поясняват – човек мисли за секс доста конкретно, в настоящето, затова и аналитичните задачи му се удават по-лесно. За любовта размишляваме по-абстрактно, в дългосрочна перспектива, което подпомага творчеството.

Интересно е, че в предишни изследвания е изяснено, че аналитичното мислене отслабва религиозните убеждения. Във връзка с това възниква изкушението да кажем, че за развенчаването на религиозните постулати са виновни мислите за секса, докато размишленията за любовта, напротив – само засилват вярата. Ако това наистина е така, то може да се разбере защо в редица религии сексът се разглежда в негативна светлина, ако той е без любов.

Изследването на немците се основава на теорията за това, че основните начини, по които хората обработват информацията, са общо два. Условно те може да се обединят под едно име – „гора и дървета”. За да проверят хипотезата си, изследователите раздали на три групи доброволци различни теми – любов, секс и нещо неутрално.

В първия експеримент доброволците трябвало да си представят, че се готвят за дълга разходка с предмета на своето обожание, правят секс със симпатичен партньор, към когото не изпитват любов, и просто се разхождат сами.

Във втория експеримент учените изследвали въздействието върху подсъзнанието на думи, свързани с любов, секс и неутрални теми. В двата случая доброволците решавали задачи – отначало за творческо мислене (където отговорът не бил очевиден, а възниквал при „озарение”), след това за аналитично мислене (до отговора се стигало по пътя на логически разсъждения).

Тъй като любовта подразбира желанието на човека да бъде с обекта на своята привързаност колкото се може по-дълго, напълно е логично, че мислите за романтична любов настройват към „глобален” подход в решаването на задачите. Сексуалните желания са по-конкретни, специфични и съсредоточени върху незабавното удовлетворение, което по най-благоприятен начин се отразява на способността да се решават бързи задачи с множество детайли. Ако се резюмира всичко казано дотук, се получава, че мислите за секса правят човек прекалено целеустремен, за да мисли творчески, а мислите за любовта – прекалено мечтателен, за да разсъждава логично.

Психологът Скот Макгрил е заинтригуван от изводите на немските си колеги:

„Резултатите от изследванията ме накараха да се замисля за влиянието на мислите за любовта и секса върху религиозните убеждения. Дейността, подобряваща способността да се мисли аналитично, отслабва религиозните убеждения и вярата в Бога. Тъй като мислите за секс подобряват аналитичното мислене, идеята, че такива мисли отслабват вярата, изглежда напълно правдоподобна. Религиозните вярвания, напротив – подчертават глобалните неща, такива като вечност и безкрайност.

Освен това религиозните традиции подчертават важността на наличието на дълготрайна привързаност към висшата сила, която може да се сравни с привързаността към любимия човек. Затова любовта, в противовес на секса, укрепва вярата. За да се потвърди това, са необходими експерименти и изследвания. Например подсъзнанието на хората може да се „замърси” с думи, отнасящи се към любовта или секса, а след това те да оценят силата на вярата си в Бога.

Замислих се: ако мислите за секса отслабват вярата, дали е свързано с това, че много религии проповядват негативно отношение към сексуалността, в частност похотта без любов. Религията изобщо учи хората да изкореняват похотливите „нечисти” мисли, отвличащи ги от духовната им природа. Дори действията, които не са насочени към възпроизводство – мастурбацията например, – са забранени и греховни в монотеистичните религии, така че това вече не е просто начин за предотвратяване на бременност. Най-разпространените изображения на дявола в християнството са били вдъхновени от образа на древногръцкия бог Пан, известен със своята похотливост и чувственост.

Любовта, от друга страна, се поднася като добродетел. Мисълта за точа, че човек трябва да обича ближния като самия себе си, разбира се, е прекрасна, но аз се съмнявам, че повечето хора могат да го осъществят на практика.

Причините, поради които повечето религии идеализират любовта и заклеймяват похотта, може да са много. И е възможно фактът, че църквата не одобрява всякакви форми на секс извън брака, да е обусловен от това, че похотта без любов подкопава религиозните убеждения на човека.

В същото време съществуват религиозни и духовни традиции с по-позитивен поглед върху секса. В редица култури оргазмът се описва като трансцедентен опит, в който човек за миг се изкачва до божественото ниво. Така че в зависимост от културата сексът може да има и духовен елемент.

Освен това сексът все още не е разглеждан в плана на разсъжденията за любовните отношения. Това е потенциално плодотворна област за изследване, която може да хвърли светлина върху взаимовръзката между сексуалните отношения, религиозните вярвания и когнитивните процеси, лежащи в тяхната основа.”

Източник: Pravda.ru