Илон Мъск наскоро каза, че истинският тест за основните му планове за колонизация на Марс е прост: Ще оцелее ли човешкото селище на Марс, ако по някаква причина в крайна сметка нови ресурси и хора от Земята спрат да идват на Червената планета? Причината за спекулациите на Мъск е свързана с изразения му мироглед за бъдещето на човечеството.
„Тестът е, ако корабите от Земята спрат да идват поради някаква причина?“ Мъск казва на интервюиращия го Робърт Зубрин по време на телевизионно предаване. „По някаква причина. Може да е банална, но може и да е ядрен армагедон“, добавя той.
Нека се спрем на някои от въпросите, които повдига този отворен коментар. Първо, Мъск наскоро каза също, че очаква много заселници на Марс да умрат по време на процеса на пътуване до и на заселване на Марс в дългосрочен план. Това е често срещана тема, засягаща колонизатори – от тези на новия континент Америка, до изследователите, които първи са прекосили Антарктида или са плавали през Тихия океан.
Тук идеята за възстановяване на запасите и на корабите или липсата им, е ключова и прави разликата между различните школи на мисълта за космическия живот. Поддръжниците на Мъск са доста оптимистични, когато тълкуват коментарите му за плановете за Марс, но Мъск винаги е планирал някакъв постоянен поток от нов трафик, който да достави нови материали или пътници. И в зависимост от това как технологията се развива, тези кораби дори биха могли да върнат малкото отпадъци, които селището произвежда.
Работата е там, че доставките вероятно ще бъдат много редки. Разстоянието между Марс и Земята варира значително, като най-краткото пътуване се очаква да отнеме повече от шест месеца. Това означава от една страна да се включи всичко необходимо в товара на кораба, а от друга да се включат в товара само най-важните неща, за да бъде полезният товар осъществим.
Дори ако новите доставки идват, нека да кажем щедро, няколко пъти в годината, това означава, че заселниците на Марс вече ще имат мисленето за недостиг, за внимателна употреба и кръгова икономика. Но все пак е съвсем различно да планирате да използвате само една опаковка, да речем, аспирин, от това никога повече да не получите аспирин. Ако нещо се обърка, заселниците могат да загубят достъп до жизнено важни неща, като 3D печат например или отопление на околната среда.
И така, как да се планира по начин, който включва устойчивост на потреблението? Това е наистина труден въпрос и затова занимава постоянно Мъск, както и всеки защитник на селището на Марс. В свойствата на Star Trek героите без усилие рециклират стоките обратно в суровини. Но дори в реалния живот на Земята едва можем да рециклираме пластмасата в пластмаси за многократна употреба.
Що се отнася до това, което ще доведе до края на доставките, то според Мъск ще бъде мащабно събитие, което или ще унищожи, или до крайност ще ограничи почти целия живот на планетата. Досега в живота на Земята е имало няколко големи събития изтребващи огромен брой от видовете населяващи планетата, от известното изчезване на динозаврите до много по-смъртоносните, като това, изтребило 95 процента от живота на Земята преди около 250 милиона години.
Експерти по екзистенциални заплахи предполагат, че едно от произволен брой събития може да сполети човечеството и да действа като следващ Велик филтър на видовете, от климатично събитие, което убива всички живи същества, до много по-далечната, топлинна смърт на Слънцето. По един или друг начин Земята ще стигне до своя край. И като всеки разумен технологичен предприемач, Мъск иска да се увери, че има резервно копие, съхранено някъде другаде.
