Безспорно един от най-мистериозните монументи на Земята е Великият Сфинкс в Гиза. Този древен паметник не спира да озадачава археолозите и до днес.
Никой досега не е бил способен да потвърди точната възраст на Сфинкса, защото няма писмени сведения за направата му. Сега двама украински изследователи предлагат нова провокативна теория, която гласи, че Сфинксът е на около 800 хил. години – революционна теория, подкрепена от науката.
Авторите на новото изследване са Вячеслав Маничев и Александър Паркоменко от Украинската академия на науките. Работата им е представена на Международната конференция по геоархеология и археоминералогия в София.
От изследването става ясно, че по вертикалните стени на Сфинкса има следи от вълни, а не от пясъчна ерозия:
„Морфологията на тези следи прилича на тази по крайбрежните линии. Геоложката структура и композиция на варовиковите скали ни водят до заключението, че главният фактор за разрушаването на историческия монумент е енергия от вълни, а не пясъчна ерозия.
Огромното количество геоложка литература потвърждава наличието на сладководни езера в района по време на ранния плейстоцен и холоцена. Езерата са били в близост до река Нил. Следите от най-дълбоката ерозия по Сфинкса съвпадат с равнището на водата по времето на ранния плейстоцен. По това време Великият Сфинкс вече е бил на мястото си в платото Гиза.“
Следите от вода по западната стена на Сфинкса. Colin Reader
Догматичната наука обяснява ерозионната линия с ефекта на вятъра и пясъка. Но според Маничев и Паркоменко това не обяснява защо липсват такива следи по лицето на Сфинкса. Учените са направили сравнение с местностите около Кавказ и Крим, където ерозията от вятъра се различава морфологично от това, което се вижда при Сфинкса. Накратко, твърдението на украинските изследователи е, че такава ерозия има много слаб ефект, без значение от геоложката композиция на скалите.
Маничев и Паркоменко предлагат нов естествен механизъм, който може би ще обясни мистериозните следи по Сфинкса. Това са вълни, които в продължение на хиляди години са образували различни слоеве бразди по основата на великия монумент. Подобни следи могат да се видят дори по бреговете на Черно море.
Задната част на Сфинкса. Ancient code
Маничев и Паркоменко са убедени, че Сфинксът е бил под вода доста дълго време. Те се осланят на геоложка литература, според която на края на плиоцена морска вода е наводнила долината на река Нил за доста голям период от време.
Според двамата учени морското равнище, което отговаря най-точно на най-високите улеи по Сфинкса, е от геоложкия период калабрий – около преди 800 хил. години.
Това, което имаме, е доказателство, което противоречи на конвенционалната теория за произхода на Сфинкса. На всичкото отгоре съвпада с известната теория на Уест и Шох, че в дълги периоди от време Сфинксът е бил покрит с пясък и затова е невъзможно ерозията по него да е причинена от пясък и вятър.
Разликата се състои в това, че д-р Шох е забелязал ефекта на водни потоци, причинени от продължителни валежи, а украинските геолози забелязват действието на езерна вода от времето на плейстоцена. Това означава, че Сфинксът е един от най-старите монументи на планетата Земя и че трябва сериозно да преосмислим теориите си за произхода на човека и цивилизацията.
