Трима китайски астронавти пристигнаха на космическата станция „Тиенгун“. Очаква се един от членовете на екипажа да стане първият китаец, прекарал цяла година в орбита.

Ракетата „Чанджън-2F“, носеща космическия кораб „Шънджоу-23“, излетя в 11:08 ч. източноамериканско време (18:08 ч. българско време) на 24 май от космодрума „Дзиуцюен“ в пустинята Гоби.

На борда на кораба бяха командирът Джу Янджу, както и астронавтите Джан Джъюен и Лай Ка-ин.

Лай, специалист по полезни товари и бивш служител на полицията в Хонконг, е първият астронавт от Хонконг, достигнал орбита. Джу е ветеран от мисията „Шънджоу-16“ през 2023 г., а Джан е бивш пилот на изтребител във Военновъздушните сили на Китайската народноосвободителна армия (КНОА).

Китайската служба за пилотирани космически полети не уточни кой от двамата астронавти ще поеме тази задача.

Този ход означава, че един от двамата пакистански кандидати за астронавти, които в момента се обучават в Пекин, ще излети към „Тиенгун“ с мисията „Шънджоу-24“ в края на годината.

Той ще прекара няколко дни на борда на станцията. След това ще заеме мястото на един от астронавтите от „Шънджоу-23“ за обратния полет към Земята.

Това ще бъде първото посещение на международен астронавт на тримодулната станция „Тиенгун“, чието изграждане приключи в края на 2022 г.

„Шънджоу-23“ се скачи с радиалния порт на основния модул „Тиенхъ“ малко повече от 3,5 часа след изстрелването, в 21:45 ч. българско време, според CMSEO.

Джу и неговият екипаж ще бъдат посрещнати на борда на „Тиенгун“ от екипажа на „Шънджоу-21“ – Джан Лу, Джан Хунджан и У Фей, които ще предадат контрола над станцията в следващите дни и ще се завърнат на Земята на 29 май.

По време на мисията си екипажът на „Шънджоу-23“ ще проведе редица експерименти. Те ще бъдат в области като космическа биология, медицина, човешка физиология, физика на микрогравитацията и нови технологии.

Сред тях са изследвания, свързани с метаболизма на липидите в чернодробните клетки, жизнения цикъл на оризовите растения и тестване на два вида перовскитни слънчеви клетки.

Екипажът ще извърши и няколко излизания в открития космос. Както и монтаж, поддръжка и ремонт на оборудване както вътре, така и извън станцията „Тиенгун“.

Плановете на Китай за пилотирани полети

На пресконференция CMSEO разкри и подробности за бъдещите планове на Китай за пилотирани и лунни космически полети. Страната се стреми да изпрати двама астронавти на Луната преди 2030 г.

Джан Дзинбо, говорител на агенцията, заяви, че космическата станция „Тиенгун“ подпомага пилотираното изследване на Луната по три основни начина.

Първият е чрез натрупване на богат опит в космическите полети.

Вторият включва разработването и проверката на ключови технологии за кацане на Луната. Например, тест за движението на течности в резервоари при микрогравитация, който беше изстрелян с товарния кораб „Тиенджоу-10“.

Третият начин е чрез поредица от полети до „Тиенгун“ през следващите две години на новата ракета „Чанджън-10A“ и пилотирания кораб „Мънджоу“.

Тези мисии ще валидират технологиите, необходими за кацане на Луната

Пълната версия на ракетата „Чанджън-10“ ще изстреля кораба „Мънджоу“ и спускаемия апарат „Ланюе“ за лунните мисии.

Джан добави, че в бъдеще Китай ще завърши ключови тестови полети на ракетата „Чанджън-10“, кораба „Мънджоу“ и апарата „Ланюе“. Конкретни срокове не бяха посочени.

Говорителят също така заяви, че апаратът „Чан’ъ-7“, доставен на космодрума „Уънчан“ през април, преминава през предстартови тестове и подготовка. Цялата работа протича гладко и по план, като изстрелването е насрочено за втората половина на годината.

Китайската служба за пилотирани космически полети (CMSEO) вече поема цялостния контрол върху изследването на Луната, като обединява под свое ръководство както роботизираните, така и пилотираните мисии.

Мисията „Чанъе-7“ ще направи опит за кацане в района на лунния южен полюс. Тя ще включва орбитален апарат, спускаем модул, луноход и малка летяща сонда, чиято цел е да търси лед. Тази мисия е предшественик на планираната Международна лунна изследователска станция (ILRS).