Шефът на департамента по астрономия в Харвард Ави Льоб: Оумуамуа е извънземна сонда

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

В ново интервю за израелския вестник „Haaretz“ председателят на Департамента по астрономия на Харвардския университет Ави Льоб, защитава спорната си хипотеза, че междузвездният обект, известен като Оумуамуа (Oumuamua), най-вероятно е извънземна сонда. Той разсъждава подробно и за мястото на човечеството в космоса.

„Веднага след като напуснем слънчевата система, вярвам, че ще видим много трафик там“, казва той за „Haaretz“. „Вероятно ще получим съобщение, което казва:“ Добре дошли в междузвездния клуб. „Или ще открием множество мъртви цивилизации – тоест, ще намерим техните останки.“

След като астрономите за пръв път забелязали обекта, наречен по-късно „Оумуамуа“ – една хавайска дума, която означава „пратеник, изпратен от далечното минало, за да достигне до нас“, Льоб и негови колеги предположиха, че хипотетично задвижващо устройство, наречено слънчево платно, може да обясни странната му траектория. Друг странен извод е, че яркостта на обекта от отразената слънчева светлина се променя, като разликата достига десет пъти. Видяхме, че обектът се върти, като се преобръща в пространството – една изключително необичайна геометрия за естествени астероиди.

Опитът за хващане на радиосигнали от загадъчния обект беше неуспешен, но Льоб казва на „Херец“, че той вярва във възможността сондата да има интелигентен произход.

„Нямаме начин да разберем дали тя е активна технология или космически кораб, който вече не е оперативен и продължава да плава в космоса“, казва Льоб. „Но ако Оумуамуа е създаден заедно с огромна група от подобни обекти, които са били пуснати в случайни посоки, фактът, че сме открили този обект, означава, че неговите създатели са пуснали милиарди такива сонди към всяка звезда в Млечния път.“

Неотдавна Льоб започна медийна атака с интервюта, в които прогнозира въздействието върху човечеството от евентуалното откриване на извънземна цивилизация. В интервюто за „Херец“ той изказа предположението, че вселената може да бъде пълна с извънземни общества и че учени от Земята трябва да се съсредоточат върху намирането на доказателства за тях.

„Нашият подход трябва да бъде археологически“, казва той. „По същия начин, по който копаем и търсим артефакти в земята, за да открием култури, които вече не съществуват, трябва да копаем в космоса, за да открием цивилизации, съществували извън планетата Земя.“

„Търсенето на извънземен живот не е спекулация“, добавя той. „Това е много по-малко спекулативно от допускането, че има тъмна материя – невидима материя, която съставлява 85% от материала във Вселената.“

професор Ави Льоб

професор Ави Льоб

„Аз не се страхувам да кажа това, което другите не смеят, за странния обект преминал през Слънчевата система. Не ме интересува, какво говорят хората“.

*Авраам (Ави) Льоб е професор по природни науки в университета Харвард. Льоб е публикувал 4 книги и повече от 600 статии на широк спектър от теми, включително черни дупки, първичните звезди и ранна Вселена, търсене на извънземен живот и бъдещето на Вселената.

Той е председател на катедрата по астрономия, учредител на Инициативата за черните дупки на Харвард и директор на Института за теория и изчисление (ITC). Той също така председателства Консултативния комитет за инициативата Breakthrough Starshot. Той е директор по теория на науката за всички инициативи на Фондация за Пробив (Breakthrough Prize Foundation). Ави е гостуващ професор в университета на Тел Авив.

Той е избран член на Американската академия за изкуства и науки, на Американското физическо дружество и Международната академия на астронавтиката, както и заместник-председател на Съвета по физика и астрономия на националните академии.

Категории на статиите:
Вселена · Гледна точка

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори