Синята Червена планета

Антония Михайлова

2 декември 2015 г. в 00:21
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:27

В последните години Марс много често попада в новините – като се започне с откриването на течна вода и се завърши с пророчеството за сдобиването му с пръстени и предложенията на отделни личности да организират термоядрени бомби на неговите полюси.

Не последна роля в неговата популярност е изиграло излизането на филма „Марсианецът“ по едноименната книга на Анди Уеър. Най-известната забележителност на Марс, разбира се, е планината Олимп – най-високата планина в Слънчевата система.

Височината на този угаснал вулкан достига 25 километра. Друг известен обект е долината Маринър, 4500-километров каньон, протегнал се на една четвърт от обиколката на планетата и също най-голям в Слънчевата система.

Да се опитаме да погледнем към Червената планета с очите на изкуствения ѝ спътник Mars Reconnaissance Orbiter. Разбира се, в ролята на очи влиза HiRISE – телескоп рефлектор, способен да различава 30-сантиметрови детайли върху повърхността от 300 километра разстояние. Всички получени от него изображения се съхраняват в открития архив на официалния сайт на уреда.

Ако надникнете в архива, ще се учудите – вместо червените снимки от Червената планета повечето изображения са представени в синьо-бели цветове. Причината е, че HiRISE снима в три спектрални диапазона, един от които – инфрачервеният, е невидим и за се включи информацията за тях в снимката, се налага да се използват лъжливи цветове.

Всички изображения тук са резултат от наслагването на три черно-бели изображения – в инфрачервената област от спектъра (I), червен (R) и син/зелен (B). При съставените от тях RGB изображения инфрачервената съставка съответства на червения цвят на пиксела, червената – на зеления, а синята и зелената – на синия.

Прахът, като най-червения от материалите на Марс, изглежда жълт на IRB снимките. По-едрозърнестите материали – камъни и пясък – изглеждат тъмносини или понякога – леко лилави. Ледът на снимките също обикновено е син, но за разлика от пясъка той е значително по-ярък и се концентрира върху тези склонове и страни на хълмовете, които са обърнати към полюсите. Някои планински породи също изглеждат ярки, но притежават изразена морфология.

Реално повечето тъмносини области от снимките ще изглеждат сиви или леко червеникави за човешкото око поради слегналия върху тях прах, а самият Марс като цяло, разбира се, червенее.

© NASA/JPL/University of Arizona

Краят на едно от многоъгълните плата, съставящи хаоса Хидраот. Хаосите нямат земни аналози – те представляват случайно разсечени от каньони плато. Смята се, че може да се появили при освобождаване на огромни количества вода.

Хаосът Арам. Смята се, че в това плато може да се съхраняват големи запаси вода – спектралният спътников анализ е открил признаци на хидратирани минерали на неговата повърхност.