Никола Пусен, “Et In Arcadia Ego” (Лувър, Париж)
Загадъчното изображение на древногръцки овчари, събрали се около гробница с надпис “Et In Arcadia Ego” („Дори в Аркадия аз съществувам”) на Никола Пусен, ражда едни от най-абсурдните хипотези в историята на изкуството. Британските учени Хенри Линкълн, Майкъл Байджет и Ричард Лей твърдят, че картината пази тайната за скрито съкровище в южната част на Франция, където някога живял Исус в съпружеско блаженство с Мария Магдалена. Вместо до съкровище обаче, тази великолепна безсмислица води до неуспешен съдебен просец срещу майстора на шарлатанството – автора на „Шифърът на Леонардо“, Дан Браун.
Ян ван Ейк, „Портрет на семейство Арнолфини”
Ян ван Ейк, „Портрет на семейство Арнолфини” (Национална галерия, Лондон)
За да остави спомен на следващите поколения, художникът на „Портрета на семейство Арнолфини“, Ян ван Ейк вгражда в картината необикновен подпис на латински върху стената зад двойката. Подписът гласи: „Ян ван Ейк беше тук 1434“.
В огледалото зад семейството се разпознават силуетите на две малки фигури, които могат да се видят единствено с лупа. Позицията на фигурите в огледалото е и перспективата на художника, а почти незабележимите силуети наблюдават случващото се пред тях. Една от фигурите се предполага, че е на самия ван Ейк – вдигнал ръка за поздрав към зрителите през вековете.
Леонардо да Винчи, „Тайната вечеря“
Леонардо да Винчи, „Тайната вечеря“ (Санта Мариа деле Грацие, Милано)
Теориите около известната картина на Леонардо да Винчи, „Тайната вечеря” са многобройни. Това не пречи на изкуствоведите да добавят нови странни хипотези за значението и символите в изображението. Изследователката от Ватикана, Сабрина Сфорца Галиция твърди, че е разшифровала математически и астрологически код, намиращ се в прозореца полумесец над главата на Исус Христос в „Тайната вечеря“. Кодът разкрива предзнаменование за „вселенско наводнение“, което ще започне на 21 март 4006 г. и ще свърши на 1 ноември същата година. Наводнението ще унищожи света, но и ще бележи „ново начало за човечеството.“
Франсиско де Гоя, „Голата Маха“
Франсиско де Гоя, „Голата Маха“ (Музей „Прадо“, Мадрид)
Иззета от инквизицията и обявена за „неприлична, в ущърб на общественото благо”, полегналата гола жена на Гоя е смятана за най-секси картината на всички времена. Но коя е всъщност тя? Спекулациите посочват Пепита Тудо – любовница на Манюел де Годой, спорен премиер на Испания по време на Полуостровната война. Има теории, че той специално поръчал картината на Гоя. По-интересната теория е, че изобразената гола жена е Мария дел Пилар – красива и страстна херцогиня на Алба, нежната половина от най-богатата двойка в Испания, а също така и любовна афера на Гоя. Учените отхвърлят тази теория, но тя все пак остава възможна, защото образът на херцогинята се появява в картините на Гоя през цялото му творчество.
Тициан, „Папа Павел III и неговите внуци“
Тициан, „Папа Павел III и неговите внуци“ (Музей „Каподимонте“, Неапол)
В сърцето на напрегнатия и все още спорен групов портрет, стои едно брутално убийство. В произведението на Тициан, болният папа се обръща с очевиден упрек към по-малкия си внук Оттавио. Той претендира за дукството на Парма и Пиаченца срещу волята на дядо си, след като намушква и убива собствения си баща Пиер Луиджи Фаранезе. Неговият по-голям брат, кардинал Алесандро, действащ владетел на църквата по това време, също поглежда към ръката на дядо си, очаквайки той да е следващия който ще седне на папския стол. Докато съвременните критици виждат картината като критика на папската корупция, единственото, към което Тициан се е стремял е било осигуряване на църковен живот за бездрасъдния си син, свещеник Помпонио. Разочарован от напразните си усилия, той се завръща в родния си дом Венеция, оставяйки шедьовъра си незавършен.
Сандро Ботичели, „Primavera“
Сандро Ботичели, „Пролет“ (Галерия Уфици, Флоренция)
Весел празник на женската красота? Буйна езичческа ода за обновяването на сезона? Нищо не е толкова просто. Шедовърът на Ботичели не е единствено мечта за ботаниците, заради изобразените над 500 различни видове растения. Картината е разглеждана, като опит за заговор срещу Медичите, за да се уеднаквят идеалите на християнството, юдаизма и исляма. Това предположение не е никак пресилено, защото рененсансова Флоренция със сигурност съперничи по странни теории и фалшиви гурута на Калифорния през 60-те години на XX век. Самият Ботичели имал свой духовен водач – проповедникът Санторола. Под негово влияние, в работите на Ботичели започнали да се наблюдават по-мистични символи, докато Санторола не бил изгорен на централния площад във Флоренция през 1498 година.
Ханс Холбайн Младши, „Посланиците“
Ханс Холбайн Младши, „Посланиците“ (Национална галерия, Лондон)
Тези млади мъже може би изглеждат в добро здраве и със завидно самочувствие, но ако погледнете към долния край на избражението в ляво, дясно и по диагонал, на преден план ще забележите череп в анаморфна перспектива. Идеята за „Memento mori” – напомняне за смъртта, била разпространена, но защо трябва да бъде толкова видно приложена към двамата френски посланици в Лондон, остава мистерия. Може би картината е създадена, за да украсява стълбището на нечий дом и минавайки всеки ден покрай нея, стопанинът да си напомня за суетата на земните неща.
Йохан Вермеер, „Урок по музика“
Йохан Вермеер, „Урок по музика“ (Кралска колекция, Лондон)
Колкото и привидно хладни и спокойни да са картините на Вермеер , те са пълни със символи на страст и намеци за крещяща еротика. На изображението се наблюдава как млада жена докосва клавишите на виржинал – инструмент, свързан с чистотата. Очевидно погълнат от урока, учителят й зорко я наблюдава. По-близък поглед към огледалото над тях показва, че момичето е разсеяно от присъствието на мъжа и свири на виржинала, докато го гледа настоятелно. Каната с вино на масата е афродизиак, а големият струнен инструмент на пода е ясно разчетен фалически символ. А сравнително ниската гледна точка на зрителя от отсрещната страна на стаята го поставя в позицията на воайор.
Микеланджело, Покривът на Сикстинската капела
Микеланджело, Покривът на Сикстинската капела (Рим)
Според сравнително нова теория, девет от сцените на покрива на Сикстинската капела са заети от книгата „Битие“ и позите на образите, които изписват букви от азбуката на иврит носят кабалистични послания. Давид и Голиат образуват буквата гимел, която в еврейската мистика е символ на сила. Това се счита за опит на Микеланджело да създаде мост между католицизма и юдаизма. Някои лекари твърдят, че докато са съзерцавали покрива на Сикстинската капела са успели да сглобят изображение на по-голяма част от човешката нервна система, както и други важни части на човешкото тяло.
Джорджоне, „Бурята“
Джорджоне, „Бурята“ (Галерия Академия, Венеция)
Мистериозните фигури на мъж и жена, позиционирани извън стените на неназован град под гръмотевичното небе, всеки аспект от картината на Джорджоне е бил обект на множество научни хипотези. Това я прави една от най-загадъчните картини в историята на изкуството. Мъжът е разглеждан като войник, овчар, циганин или млад аристократ, а жената като циганка, проститутка, Ева или Мария. А какво ще кажем за привидно безсмислените, но явно нарочно скъсени колони? Темата на картината остава една неразкрита загадка. Според писателя Ян Морис, картината е обитавана от духа на самия художник.
