Европейската космическа агенция и Китай наскоро изстреляха съвместната мисия SMILE за изследване на магнитосферата, която е плод на десетилетно сътрудничество.

Въпреки това, макар да споделят сходни цели, ново сътрудничество в космоса между Европа и Китай изглежда далечна перспектива.

Космическият апарат SMILE (Solar wind Magnetosphere Ionosphere Link Explorer) беше изстрелян с ракета „Вега-C“ от Куру, Френска Гвиана, на 19 май.

Той се насочва към уникална орбита, която ще го изведе високо над Северния полюс, за да наблюдава магнитосферата на Земята.

С помощта на ултравиолетови и рентгенови камери апаратът ще изучава как тя взаимодейства със слънчевия вятър.

Мисията беше избрана измежду 13 предложения, разработени от съвместни екипи учени от ЕКА и Китайската академия на науките (КАН), поставяйки началото на нова рамка за сътрудничество в космическата наука.

Високопоставени представители на двете организации обаче не поеха ясен ангажимент за по-задълбочено бъдещо сътрудничество, въпреки че интересите и дейностите им се припокриват.

„Помолихме европейските и китайските учени да работят заедно по създаването на SMILE и смятам, че този механизъм доказа своята ефективност. Много се надявам, че ще получим нови научни данни, важни и за оперативното прогнозиране на космическото време“, заяви пред SpaceNews директорът на научния отдел на ЕКА, Карол Мъндел.

Уан Чи, генерален директор на Националния център за космически науки към КАН, отбеляза, че това сътрудничество надгражда по-ранната мисия Double Star.

Друг съвместен проект между ЕКА и Китай, стартирал през 2003 и 2004 г. Това е свързано с обитаемостта и въпроса защо Земята е подходяща за устойчивото развитие на човечеството“, каза Уан.

Нито Мъндел, нито Уан обаче представиха конкретен план за следваща стъпка след SMILE, въпреки че самата мисия е одобрена преди десетилетие.

Както ЕКА, така и Китай имат силен интерес към обитаемостта, както в Слънчевата система, така и извън нея, и разработват дългосрочни визии за мисии.

И двете страни представиха предстоящи проекти, но сътрудничеството по тях е ограничено

„Plato ще бъде изстрелян следващата пролет, за да търси земеподобни планети около слънцеподобни звезди. Ariel е мисия за екзопланети, която ще стартира няколко години по-късно, за да изследва атмосферната история на над 1000 планети. Така ще стигнем до етап, в който ще наблюдаваме климатичните промени на други светове“, коментира Мъндел.

ЕКА ще посети Венера с мисията EnVision, за да разбере защо тя е толкова различна от Земята, докато мисията JUICE вече е на път към Юпитер с цел да отговори на въпроса дали ледените му луни могат да бъдат обитаеми.

Агенцията подготвя и мисия до Сатурн, която ще изследва ледените му спътници и ще осъществи първото в историята астробиологично кацане на повърхността на Енцелад.

Уан заяви, че първата китайска мисия за търсене на екзопланети, „Земя 2.0“, се очаква да стартира през 2029 г.

Обсерваторията ще бъде разположена в точката на Лагранж L2 и ще търси земеподобни екзопланети, сканирайки 2 милиона звезди.

Мисията на Китай до Юпитер, „Тянвън-4“, е планирана за около 2030 г. и ще изучава спътниците на планетата, преди да влезе в орбита около една от Галилеевите луни.

„В момента предложението включва спускаем апарат на Калисто“, каза Уан. По тази мисия е вероятно да има известна координация и сътрудничество между Китай и ЕКА.

„Разговаряли сме с китайските си колеги за тяхната мисия до Юпитер. Ние ще преминем покрай Калисто, така че вече ще имаме информация, която може да им бъде полезна. Мисля, че има органично сътрудничество, в което си помагаме взаимно, за да направим собствените си мисии по-добри“, казва още споделя Мъндел.

ЕКА може да окаже съдействие и в китайска слънчева мисия, вероятно визирайки проекта Solar Polar Orbit Observatory, планиран за 2029 г.

Китай е постигнал впечатляващ напредък в сравнение със скромния си набор от мисии преди десетилетие

Към днешна дата Китай вече е установил успешна стратегическа програма за космически науки, изстрелял е първите си две междупланетни мисии и е събрал проби от двете полукълба на Луната.

Страната планира да изстреля собствена обсерватория през следващата година и се цели в първата в света мисия за връщане на проби от Марс, „Тиануън-3“, която трябва да стартира през 2028 г.

Освен това Китай изгради модулната космическа станция „Тиенгун“ и има планове за нейното разширяване.

В последно време Европа дава сигнали, че се насочва към стратегическа автономия на фона на геополитическите промени.

Ангажиментът на Китай в областта на космическите науки и изследвания се разширява бързо, като през 2024 г. се разработва средносрочен и дългосрочен план за развитие в тази сфера.

Едно от събитията, което подсказва за различните бюджетни реалности и пречките пред сътрудничеството, е фактът, че Китайската академия на науките избра едно от 12-те предложения, които не бяха одобрени за съвместната мисия SMILE.

Проектът „Откриване на небето при най-дългите вълни“ (DSL), базиран на съвместно предложение на холандски, полски и китайски учени, беше избран за следващия кръг от стратегически космически научни мисии на Китай.

DSL, известен още като „Хунмън“, предвижда изпращането на флотилия от 10 малки сателита в лунна орбита преди края на десетилетието. Девет малки апарата и един главен ще използват Луната като щит срещу земните електромагнитни смущения, за да улавят слаби, свръхдълги вълнови сигнали от ранната Вселена.

Мисиите „Чанъе-4“ и „Цюецяо“ също бяха използвани като тестова платформа за изследвания в този спектър. Така Китай изглежда разполага с бюджета и посоката да осъществи DSL самостоятелно, въпреки че проектът е роден в среда на сътрудничество.

И все пак моделът на мисията SMILE изглежда показа, че задълбоченото сътрудничество между ЕКА и Китай в космическата наука може да работи.