През XIX век зъболекар в Пенсилвания (САЩ) описал за пръв път странен реален случай, който повече прилича на ужасяващ кошмар.
Първият регистриран случай на експлодиращ зъб е от 1817 г., когато пастор от Спрингфилд се оплакал от непоносима болка, която никой не можел да обясни.
„В пристъпи на агония той тичаше насам-натам в отчаян опит да се разсее от болката; по едно време удряше главата си в земята като подивяло животно“, пише неговият зъболекар У. Х. Аткинсън.
Най-интересното в случая е как точно пасторът се е избавил от ужасяващата болка.
„В 9 часа на следващата сутрин той се разхождаше в делириум и изведнъж зъбът му се пръсна, издавайки звук като гърмеж от пистолет. Това мигновено успокои болката му“, написал Аткинсън.
Тринадесет години по-късно случаят се повторил. Жена, живееща близо до Спрингфилд, също изпитала непоносима болка, която изчезнала веднага след като зъбът и експлодирал.
За същото явление е съобщено и през 1871 г. от стоматолога Дж. Хиблер, който лекувал млада жена, чийто зъб също се пръснал и то толкова силно, че жената паднала назад и дори оглушала за няколко дни.
Едно от възможните обяснение на това невероятно явление е свързано с това, че разлагането във вътрешната част на зъба може да предизвика натрупване на газове, които в крайна сметка експлодират, но Хю Девлин (Hugh Devlin), който е професор по възстановителна стоматология в Манчестърския стоматологичен университет, се съмнява, че това е истинското обяснение.
„Крайно невероятно е газовете, които се натрупват в зъба, да го накарат да експлодира – зъбите са доста здрави“, обяснява професорът.
Другата по-застъпена теория е, че комбинация от два различни метала, използвани при пломбиране, потенциално може да предизвика спонтанен електролизен ефект и натрупване на водород в зъба. Основният проблем с тази теория е, че няма никакви сведения пациентите да са имали пломби.
Изглежда, този феномен остава също толкова мистериозен, колкото е бил и преди 200 години.
