Изследователи от Йейлския университет са открили, че голяма част от уврежданията, нанасяни от ултравиолетовото лъчение, протичат в кожата няколко часа след пребиваването на слънце.
Въздействието на ултравиолетовите лъчи на Слънцето или на лампата в солариума върху кожата може да доведе до увреждане на ДНК в меланоцитите – клетки, произвеждащи меланин. Именно пигментът меланин придава на кожата тъмния оттенък на загара.
Тези увреждания стават основна причина за появата и развитието на смъртоносен рак на кожата. Някога експертите смятали, че маланинът защитава кожата, като блокира ултравиолетовото лъчение (пигментът не позволява на светлината да прониква в дълбоките слоеве). Но данните от последни изследвания сочат за връзката на меланина с увреждането на кожните клетки.
В хода на ново изследване Дъглас Браш, професор от Йейлската медицинска школа, и колегите му за първи път провели изследване на меланоцитите на мишки и хора, като ги подложили на въздействието на ултравиолетова лампа.
Учените изяснили, че излъчването от такава лампа води до възникването на вещества с названието пиримидинов димер. Той се получава в резултат на образуването на ковалентна връзка между две съседни пиримидинови основи (тимин) или цитозин под действието на ултравиолетови лъчи. В резултат информацията, кодирана в ДНК, не се чете по верен начин.
Изследователите с учудване изяснили още, че в меланоцитите пирамидиновият димер не просто се появява незабавно под въздействието на светлината, но и продължава да се произвежда няколко часа след ултравиолетовото облъчване. В същото време клетките, несъдържащи меланин, генерират димер само по време на ултравиолетово облъчване.
По такъв начин изследователите са открили, че меланинът оказва и канцерогенен, и защитен ефект.
„Ако видите какви процеси протичат в кожата на възрастен човек, то ще забележите, че маланинът ни защитава от димерите. Може да се каже, че той работи като щит – коментира Браш. – Тоест всъщност той прави едновременно и хубави, и лоши неща.“
Изследователите проверили степента на увреждания, които протичали след непосредствено пребиваване на слънце, и видели, че половината меланоцити продължавали да изработват молекули циклобутан, водещи до появата на димер дори в пълна тъмнина (в продължение на 3-4 часа след пряко въздействие на ултравиолетово лъчение).
Аспирантът Санджай Преми, научен сътрудник в лабораторията на Браш, е открил също, че ултравиолетовата светлина активира два ензима, които в съчетание възбуждат електроните в меланина.
Това възбуждане впоследствие въздейства върху ДНК дори на тъмно, създавайки същите увреждания, както и слънчевата светлина при пряко въздействие през деня.
По-рано учените са наблюдавали подобно явление само при нисши растения и животни.
Процесът протича достатъчно бавно и за възникването на рак на кожата е необходимо натрупване на достатъчно голямо количество димери. Това дава определена надежда – изследователите ще се опитат да разработят нови профилактични средства, например кремове след загар, предназначени за блокиране на предаването на енергията на възбуждане на електроните.
Така екипът на Браш е установил, че използването на витамин Е облекчава някои последствия от въздействието на ултравиолетовата светлина.
Статията на учените е публикувана в изданието Science.
