Сблъсъкът на космическия апарат DART с астероида Диморф през 2022 г. е повлиял не само на движението му около по-големия астероид Дидим. Ново изследване разкрива, че ударът леко е променил и орбитата на цялата система около Слънцето.

DART (Double Asteroid Redirection Test) е първата мисия на НАСА за тестване на технология за планетарна защита.

През септември 2022 г. апаратът умишлено се разби в астероида-спътник Диморф, който обикаля около по-големия астероид Дидим.

Веднага след удара учените установиха, че орбиталният период на Диморф около Дидим е намалял с приблизително 33 минути.

Ново проучване, публикувано в списанието Science Advances, обаче показва и друг ефект.

Сблъсъкът е изхвърлил достатъчно материал от системата, за да промени леко и движението на цялата двойка около Слънцето.

Периодът на обиколка на системата Дидим-Диморф около Слънцето е около 770 дни. След удара той се е променил с приблизително 0,15 секунди.

Това е малко, но за първи път в историята човечеството успява измеримо да промени орбитата на небесно тяло около Слънцето.

Според изчисленията на учените скоростта на движение на системата се е променила само с 11,7 микрометра в секунда – около 4 сантиметра в час.

В космически мащаб обаче дори такива микроскопични промени могат с времето да доведат до забележимо отклонение на траекторията.

Когато DART се удря в Диморф – астероид с диаметър около 170 метра – в Космоса е изхвърлен голям облак от отломки.

Тези частици са отнесли със себе си част от импулса и са усилили ефекта от удара.

Според оценките на учените изхвърленият материал е удвоил приблизително тласъка, който астероидът е получил от сблъсъка с апарата.

За да забележат промените, учените са използвали няколко метода за наблюдение

Освен радарни и оптични измервания от Земята, са помогнали и наблюдения на звездни окултации – моменти, в които астероидът преминава пред далечна звезда и за кратко закрива светлината ѝ.

За целта учените са привлекли десетки астрономи-любители от цял свят.

От 2022 до 2025 г. те са успели да регистрират 22 такива окултации от системата Дидим-Диморф и да уточнят нейната орбита.

Анализът на данните е помогнал и за по-доброто разбиране на структурата на астероидите.

Оказало се, че Диморф е малко по-малко плътен, отколкото се е смятало по-рано, което означава, че най-вероятно не е монолитно скално тяло.

Учените предполагат, че той се е формирал от отломки, изхвърлени от повърхността на по-големия астероид Дидим, който се върти достатъчно бързо, за да губи част от материала си с времето.

Системата Дидим-Диморф никога не е представлявала заплаха за Земята

Мисията DART обаче се превърна във важна проверка на технологията за кинетично прихващане – метод, при който космически апарат може леко да промени траекторията на потенциално опасен астероид.

За да проработи този метод, астероидът трябва да бъде открит предварително.

За тази цел НАСА подготвя нова мисия, NEO Surveyor – космически телескоп за търсене на труднозабележими околоземни астероиди и комети.