Способността за самовнушение зависи от „хормона на любовта”

Хората се различават по устойчивостта към хипноза – някои може да бъдат хипнотизирани изключително лесно, докато други изобщо не се поддават на опитите да бъдат потопени в хипнотичен транс. Изследователи от университета на Нов Южен Уелс (Австралия) са изяснили, че отчасти разликата в „хипнотизируемостта” зависи от особеностите на хормоналния профил, а именно от способността на нашите клетки да чувстват окситоцина.

Окситоцинът понякога се нарича „хормон на любовта” (или „социален хормон”) – с него е свързано чувството на доверие към друг човек, чувството на емоционална привързаност, от него зависи стабилността на социалните връзки и т.н. Но както при всеки хормон, има рецептори, които съобщават на нервните клетки за присъствието на окситоцина. Ефектът от окситоцина ще зависи от това колко силно го възприемат рецепторите. Ако в клетката работи вариант на ген, кодиращ свързващия рецептор, то и окситоцинът ще действа по-мощно на тази клетка.

Може да се предположи, че колкото по-силно действа социалният хормон на човека, толкова по-лесно е той да бъде хипнотизиран, тъй като такъв човек се доверява повече на хипнотичните пасове. Ричард Брайънт и колегите му от университета на Нов Южен Уелс вече са провели експерименти с окситоцина и хипнозата. Те успели да покажат, че доза окситоцин, въведена през носа, наистина повишава внушаемостта – човек по-лесно изпада в транс и може да бъде накаран да изпълнява разни действия.

В нова статия, публикувана в сп. Psychoneuroendocrinology, изследователите описват малко по-различна ситуация. Този път учените се заинтересували как влияе окситоцинът върху самовнушаемостта. Участниците в експеримента сами хипнотизирали себе си – те трябвало да се „потопят във вътрешния си свят” под звуците на музика, а степента им на вглъбеност се оценявала например по това може ли човек да отвори в този момент очи, ако го помолят да направи това, или дали вижда образи, предизвикани от музиката.

Учените използвали въпросник, който позволявал да се оцени нивото на вглъбеност. Степента й се сравнявала с това какъв вариант на гена на окситоциновия рецептор работи при дадения човек. Оказва се, че слабите варианти на рецепторите подпомагат самохипнозата – колкото по-неуверено действа окситоцинът на нервната система, толкова по-слабо е свързан човек с околните и толкова по-лесно му е да се потопи във вътрешния си свят.

Източник: Nature News