След близо пет години на проблеми, руският сегмент на Международната космическа станция (МКС) най-накрая спря да губи атмосфера през микропукнатини, открити в модула ПрК.

Изтичанията предизвикваха сериозно безпокойство сред операторите на станцията от Русия и САЩ, особено след като скоростта на загуба на налягане се удвои през 2024 г.

Модулът ПрК се намира между шлюза на кораба „Прогрес“ и модула „Звезда“.

Според данни на НАСА, след допълнителни инспекции и херметизация, налягането в модула се е стабилизирало.

Космическата агенция потвърди, че течове вече не се наблюдават, но мониторингът продължава, за да се установят евентуални нови промени.

За да отстранят проблема, руските космонавти в продължение на няколко години ръчно са търсили малките течове, като са затваряли люка и са използвали натрупванията на прах като индикатор за пукнатини.

След това те са нанасяли специален уплътнител „Герметал-1“, проверявали са налягането и са повтаряли процеса, което в крайна сметка е довело до постигане на стабилност в модула ПрК.

Въпреки този успех, старото оборудване на МКС продължава да бъде изложено на риск от нови течове.

Модулът „Звезда“ беше изстрелян с ракета „Протон“ през юли 2000 г.

Първите пукнатини се появиха през 2019 г. Причините за тяхната поява все още не са окончателно изяснени.

Освен проблема с модула ПрК, НАСА отбелязва и възможни подобрения на космодрума Байконур, където наскоро имаше инцидент с мобилна стартова платформа по време на изстрелването на ракета „Союз“, превозваща космонавти и астронавти към МКС.

Както съобщава Роскосмос, на космодрума вече е пристигнал пълен комплект за подмяна на обслужващата кабина на 31-ва стартова площадка.

Възстановяването на стартовия комплекс се планира за следващите месеци, което ще позволи поддържането на редовни изстрелвания на товарни кораби „Прогрес“ и пилотирани „Союз“ през 2026 г.

Според изявление на Роскосмос, работата трябва да приключи до края на зимата.

Завършването на ремонтните дейности е важен момент както за продължаването на руската програма за космически полети, така и за НАСА, като гарантира безопасността на екипажа и стабилността на експлоатацията на МКС.