Стадният инстинкт пречи на верните решения в мрежата

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Daniloff/MIT
Антония Михайлова

„Мъдростта на тълпата” стана мантра на интернет епохата. Трябва ни нова прахосмукачка? Да проверим отзивите в мрежата. Търсим добър ресторант? Да погледнем коментарите. Но ново изследване показва, че поставените в мрежата оценки невинаги определят най-добрия избор.

Масов експеримент с участието на уеб потребители показва, че такива рейтинги в значителна степен са провокирани от ирационалния „стаден инстинкт”, а стадото – както е известно – много лесно се манипулира.

Понякога тълпата наистина е по-умна от единичния човек (понякога, но далеч невинаги). Ненапразно учените са въвели такова понятие като Swarm intelligence. За класически пример може да послужи въпросът за теглото на бика или количеството бонбони в кутията, когато вашето предположение да речем е далече от истината, то средният избор на всички се доближава до истинското значение.

През 1906 г. на селски събор сър Франсис Галтън предложил на минувачите да отгатнат теглото на бик. Никой не дал точен отговор, дори врели и кипели фермери, но средното аритметично на всички предположения било много близо до истината.

(Мегавселена препоръчва в този смисъл поредицата на ВВС от три части The Code, която може да се намери и с български субтитри.)

Но какво се случва, когато трябва да се оценят доста по-неочевидни категории, такива като качеството или ценността на продукта? Скептиците твърдят, че мнението на болшинството може да разколебае увереността в правилния избор. За да разберем проявява ли се стадният инстинкт в дадения случай, е необходимо да управляваме големи количества хора, подлагайки ги на лъжлива информация.

Екип учени начело със Синън Аръл от Масачузетския технологичен институт провели подобно изследване. За експеримента били използвани показателите на сайт, в който потребителите могат да публикуват отзиви и коментари и да „лайкват” коментари, оставени от други хора.

За 5 месеца учените наслагали отрицателни или положителни коментари на случайно избрани коментари и наблюдавали как останалите оценяват тяхната забележка. В експеримента взели участие над 100 000 коментара, които след това били прегледани повече от 10 милиона пъти и оценени над 300 000 пъти от други потребители.

Коментарите, на които изследователите дали положителни гласове, накрая се оказали с над 32% положителни отзиви в сравнение с тези, които не били пипани от учените. Същото действало и в случая с отрицателните гласове.

„Нашият експеримент не разкрива психологията на човешкия избор – казва Аръл. – Но нагледно показва негативното влияние на интернет отзивите върху хората. Мисля, че онлайн потребителите следва внимателно да се отнасят към рейтинги и да отчитат, че резултатите от такива статистики може да са поставени от мошеници и манипулатори. Не бива прекалено да се доверявате на съждението, ако тълпата смята някой продукт за хубав, че той наистина е хубав.”

Могат ли сега компаниите да увеличат своите продажби, манипулирайки мнението на тълпата?

„Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи – смята Дънкан Уотс, експерт от Microsoft Research. – Ако хората открият манипулация или разберат за поставянето на фалшиви гласове, те ще избягат от този продукт буквално като изплашено стадо.”

Източник: ScienceDaily

Грешка, групата не съществува! Проверете синтаксиса! (ID: 5)
Категории на статиите:
Аз, човекът

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори