Поредица от три изригвания на вулкани през VI век и свързаната с тях ледена епоха послужили като причина за упадъка на Византия в края на първото хилядолетие и допринесли за създаването на първия халифат от арабите и завоюването на всички бивши владения на ромеите, става ясно от статия, публикувана в сп. Nature Geoscience.
„Това настъпване на ледниците е било свързано с най-сериозно снижение на температурите в Северното полукълбо за последните две хиляди години. Разбира се, като се отчита толкова голямо количество неизвестни фактори, не бива пряко да се твърди за пряка връзка между този феномен и неговите предполагаеми политически последствия, но тяхното съвпадение веднага се хвърля на очи“, казва Улф Бюнтген (Ulf Buentgen) от Федералния изследователски институт на Швейцария в Бирменсдорф.
Бюнген и колегите му разкрили една от възможните причини за упадъка на Византийската империя във времената на Юстиниан и потенциално намерили една от причините за изблика на чума по това време, като възстановили климатичната история на Средновековието по пръстените на древни дървета, расли по склоновете на Алтай и австрийските Алпи в „тъмните векове“.
Дърветата и другите видове растителност много чувствително реагират на най-малките изменения на климатичните условия – повишение или понижение на температурите, енергия на слънчево излъчване и други фактори. Всички тези събития се отразяват на формата и дебелината на годишните пръстени – слоеве в ствола, които се формират за сезона на растежа. Смята се, че тъмните пръстени съответстват на неблагоприятни условия на средата, а светлите – на благоприятни.
Екипът на Бюнтген успял да открие повече от 150 дървета, доживели от времената на пика на разцвета на Византия до наши дни, а също повече от 500 фрагмента от дървета, отсечени или загинали в миналото.
Като изучили структурата на техните пръстени, климатолозите открили, че през VI–VII век от н.е. цялата Земя е преживяла епоха на рязко застудяване на климата и настъпване на ледниците, която била свързана с поредица изригвания на вулкани, случили се през 536, 540 и 547 година. Учените нарекли този период „малък ледников период на късната античност“, или LALIA.
Подобни дати привлекли вниманието на изследователите – приблизително по същото време във Византия избухнала прочутата Юстинианова чума, донесена от Египет или Близкия изток, арабите започнали да се обединяват в първите племенни образуванияя, Сасанидската империя в Персия била разрушена, Китай преживял поредния период на упадък, а славяните започнали да заселват Балканите, влизайки в конфликт с византийците.
Всички тези неща според авторите на статията може да са свързани с LALIA – например падането на температурите е предизвикало намаляване на реколтата и е принудило Византия да внася хляб от южните региони на империята, което е довело до разпространението на чумата. Аналогични причини може да са довели до падането на Сасанидската империя, както и да са принудили славяните да мигрират от север на Южните Балкани, а предците на турците – към Китай.
Не навсякъде тези изменения са били негативни – на Арабския полуостров те – както показват климатичните модели – са довели до ръст в нивото на валежите, увеличението на добитъка и по-голямата достъпност до храна, което е повишило раждаемостта сред арабите и в крайна сметка е довело до появата на исляма и идеологията на построяването на „вселенски халифат“.
Както подчертават учените, те не твърдят, че подобни климатични изменения са били единственият фактор, управлявал всички „преселения на народи“ и различни геополитически катастрофи от това време. И все пак ролята на климата според тях си струва да се отчита в изучаването на тайните на историята на Земята.
