ДНК анализ на отдавна изчезнали щамове на чумна бактерия е установил, че първите жертви на епидемия на тази болест може да са били древните египтяни и други народи от древния свят, живели в 5-4 хилядолетие пр.н.е., става ясно от статия, публикувана в сп. Cell.
„Открихме, че първите линии на Yersinia pestis са възникнали много по-рано и са били доста по-разпространени, отколкото смятахме по-рано, и успяхме да стесним оценките за това кога и как се е появил този възбудител на средновековна „черна смърт“, казва Еске Уилерслев (Eske Willerslev) от университета на Копенхаген (Дания).
Човечеството е преживяло няколко мащабни епидемии с подобни симптоми, които се описват като чума. Първата от тях е станала така наречената Юстинианова чума, избухнала във Византия и Средиземноморието в средата на VI век и отнела живота на повече от 100 милиона души. Друг подобен епизод е била средновековната „черна смърт“, унищожила около една трета от жителите на Европа в средата на XIV век.
През 2011 г. учените възстановили генома на средновековната чумна бактерия Yersinia pestis и малко по-късно потвърдили, че Юстиниановата чума е била предизвикана от същия микроб, принадлежал към друга, отдавна измряла линия чумни бактерии.
Уилерслав и колегите му изяснили, че всъщност историята на взаимоотношенията между чумата и човечеството се коренят още в працивилизационния период и във времената на първите династии на Древен Египет, като изучили ДНК, извлечени от зъби и кости на древни хора, живели в бронзовия век на територията на Европа и Средиземноморието.
За голямо учудване на учените в седем зъба те успели да открият не само фрагменти от човешкия геном, но и следи от Yersinia pestis. Ако се отчита възрастта на най-древните останки – 5783 г. – то това ще означава, че ччумата унищожава хората вече повече от 7000 години.
Като изучили генома на тези чумни бактерии, Уилерслав и колегите му стигнали до извода, че шест от най-древните от тях не приличали на средновековния бацил на „черната смърт“ и нейния византийски братовчед – у тези бактерии отсъствали гените pla и ymt, играещи ключова роля в разпространението на чумата.
Отсъствието на ymt означава, че чумата се е разпространявала не чрез бълхи, а по други пътища по онова време – този ДНК участък защитава микроба от „разтваряне“ в стомашните киселини на насекомото.
Генът pla, на свой ред, отговаря за разпространението на Yersinia pestis от един тип тъкани в друг и липсата му говори, че чумата във времената на Древен Египет е убивала хора предимно по въздушнокапков път и не е формирала характерните бубони по ръцете и краката.
Както смятат учените, преносители на чумата в тези времена са били самите хора – 4-5 хилядолетия преди новата ера е била епохата на масовите миграции, при които десетки хиляди хора са се преселили от едно ъгълче на Земята в друго. Подобни преселения може да са разнесли Yersinia pestis по цяла Европа, Мала Азия и Северна Африка.
Седми образец на чумната бактерия, от която е починал древен жител на Армения ок. 951 г. пр.н.е., вече е притежавал тези гени. Това говори, че първите съвременни щамове на бубонната чума са се появили между 1 и 2 хилядолетие пр.н.е., което почти удвоява времето на съществуване на причинителя на „черната смърт“.
Нейната родина, съдейки по това, че Библията споменава за тайнствена болест, поразила филистимците през 1320 г. пр.н.е., по-скоро е бил гъстонаселеният Близък изток, където заразните щамове на чумата са имали шансове да оцелеят и да се превърнат в „Божия бич“ на Средновековието, заключават учените.
