Световната раждаемост падна под критичния праг

За първи път в историята си човечеството се озова в ситуация, в която раждаемостта е недостатъчна за възпроизводството на населението.

До този извод стигат професор Хесус Фернандес-Виляверде от Пенсилванския университет и докторантът Патрик Норик от Северозападния университет в новото си изследване „Terra Incognita: Икономика на свиващия се свят“.

Глобалният коефициент на раждаемост през 2026 г. е спаднал под критичната граница от 2,2 деца на жена

Авторите подчертават, че подобен спад не е наблюдаван дори по време на световни войни и пандемии.

За да оценят дългосрочната динамика, изследователите са анализирали данни от 236 държави и територии за периода от 1950 до 2023 г.

Те установяват, че общата тенденция на раждаемостта достига своя връх през 1978 г., след което започва постоянно да намалява.

Авторите смятат, че през 2026 г. глобалният коефициент на раждаемост за първи път е паднал под нивото на възпроизводство.

Основната изненада е, че демографският спад се е преместил към други региони и социални групи

Ако преди намаляването на раждаемостта се свързваше предимно с богатите западни страни, то сегашният срив е най-осезаем в държави с ниски и средни доходи.

Анализът показва, че в рамките на отделните държави най-голямо намаление на показателите се наблюдава сред по-малко заможните и по-ниско образованите жени. Това разбива предишните икономически стереотипи.

Смяташе се, че раждаемостта спада най-вече сред жените с високи доходи и висше образование, тъй като те градят кариера, сключват брак по-късно и съзнателно ограничават броя на децата си.

Тази промяна е най-ясно видима в конкретни страни от Латинска Америка, Югоизточна Азия и Северна Африка, където динамиката на спада надминава всички предишни прогнози.

Изследователите отчитат рязък демографски спад в държави като Мексико, Колумбия, Тайланд и Тунис

В същото време в редица развиващи се страни, като Колумбия, Египет и Турция, реалните данни за раждаемостта от националните регистри се оказват с 8 до 36% по-ниски от официалните оценки на ООН.

Обяснявайки причините за случващото се, учените критикуват традиционните хипотези – от високите цени на жилищата до влиянието на смартфоните.

Вместо това авторите предлагат концептуална хипотеза за „модерността“.

Според тяхната теория самата структура на съвременното общество с неговите развити институции, медицина, пенсии и изисквания за дългогодишно образование е направила раждането на трето дете изключително скъпо. А бездетността или наличието на само едно или две деца – икономически изгодно и социално приемливо.

Според оценките на изследователите, ако настоящите темпове се запазят, населението на Земята ще достигне своя пик от 9 милиарда души към 2056 г., след което ще започне да намалява.

Прогнозата на ООН изглежда по-различно: организацията очаква ръст до 10,3 милиарда души до средата на 80-те години на XXI век и едва след това постепенно намаление. В същото време ООН не смята, че световната раждаемост е паднала под нивото на възпроизводство. Авторите на изследването обаче твърдят, че моделите на ООН изостават от реалността, тъй като се обновяват твърде бавно с оглед на новите национални данни.

Продължаващият демографски спад ще създаде сериозни икономически проблеми: растежът на работната сила ще се забави, пенсионните системи ще бъдат подложени на огромен натиск, а икономическият растеж ще се забави.

В дългосрочен план, според учените, намаляването на броя на младите хора може да повлияе и на темповете на иновации и предприемаческа активност.