Свръхновите се оказват галактични „прахосмукачки“

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

галактики
© re-active
Антония Михайлова

Мощните взривове на свръхнови се оказват своеобразни галактични „слугини“ – те, заедно със свръхмасивните черни дупки, измитат газа и праха от галактиките и по този начин постепенно ги задушават, твърдят астрономи в статия, публикувана в Astrophysical Journal Letters.

„Предишни изследвания показаха, че изблиците на активност на черните дупки могат да ограничават скоростта на раждане на звезди в големите галактики, но не предотвратяват напълно тяхното формиране, което всъщност се случва. Нещо друго трябва да „измита“ газа, с който умиращите светила насищат галактиките, и свръхновите „прахосмукачки“ отлично подхождат за тази роля“, казва Марк Войт (Mark Voit) от университета на Масачузетс в Ан Арбър (САЩ).

Войт и колегите му стигнали до този извод, като проследили угасването на звездообразуването ва десетки далечни и много големи елиптични галактики с помощта на орбиталния телескоп „Чандра“ и редица други наземни и космически обсерватории.

Както обяснява Войт, еволюцията на галактиките и скоростта на раждането на звезди в тях зависят от два параметъра – какво количество газ от тях се изхвърля или нагрява и колко студени купове от прах и водород „падат“ върху тях от междугалактичната среда.

Днес астрофизиците нямат съмнение в това, че в нагряването и изхвърлянето на газове са виновни свръхмасивните черни дупки. Същността на този процес и механизмът на неговата работа са определено ясни за околностите на галактичните ядра, но тяхното влияние върху периферията все още е слабо изучено.

Както показали наблюденията на Войт и колегите му, само активността на черната дупка в центровете на галактиките не е достатъчна за пълното прекратяване на звездообразуването. Това накарало учените да търсят други галактични феномени, които помагат на черните дупки да изхвърлят и унищожават „звездните строителни материали“, разположени в периферията на галактиките.

© ESO

© ESO

Както се оказало, като такива встъпват свръхновите от първи тип – мощни термоядрени взривове, които възникват в резултат на сливането на бели джуджета или кражба на материали със съседни на тях звезди. Мощността на такива взривове се оказала достатъчна, за да нагрее газа или ускори околните концентрации на неутрален газ до скорости, превишаващи магическата отметка от 250 километра в секунда, която е необходимо да наберат за излитане от галактиката.

Комбинираните усилия на свръхновите „прахосмукачки“ и черните дупки трябва да са достатъчни, за да изхвърлят от галактиките повече газ, отколкото попада у тях от междугалактичната среда. Интересно е, че активността на черните дупки служи като своеобразен „пусков механизъм“ за началото на източването на галактиките от свръхновите – техните емисии пренареждат междузвездната среда по специфичен начин и я правят по-уязвима за ударните вълни, пораждани от свръхновите.

Този механизъм според астрономите ще помогне да се постави точка в споровете защо половината от заобикалящите Млечния път галактики се явяват гигантски гробища на стари и вече мъртви звезди.

Категории на статиите:
Вселена

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори