Свръхсветлинните космически пътешествия между галактиките отдавна са основна тема на научната фантастика, но астрофизикът проф. Герейнт Люис (Geraint Lewis) смята, че те са напълно възможни, пише ABC News.
Проф. Люис от университета на Сидни казва, че футуристичната концепция е била фантастична част от теорията на относителността на Алберт Айнщайн.
„Формулата на Айнщайн показва, че вие можете да огънете и деформирате пространството, за да се движите във Вселената с всякаква скорост“, казва той.
„Това теоретично е възможно, но ще можем ли някога да построим двигател, с който да развиваме скорости, превишаващи светлинната? Има теории, че във Вселената трябва да съществуват материали за създаването на такъв двигател, но ще можем ли да ги получим някога и да го построим, все още не знаем.“
Проф. Люис казва, че изобретяването на такъв двигател би означавало човечеството да може да се разсели по Вселената с огромна скорост.
„Но големият проблем се състои в това, че дори отчитайки скоростта на светлината, която е триста хиляди километра в секунда, разстоянията във Вселената така или иначе са огромни. Така че, пътешествайки със скоростта на светлината, ще са ни необходими четири години, за да стигнем най-близката до нас звезда, и два милиона години, за да се доберем до най-близката голяма галактика“, обяснява ученият.
„Тези разстояния ограничават колонизацията на Вселената. Необходим ни е начин за преодоляване на скоростната бариера и теорията на относителността на Айнщайн ни го дава.
Но за достигането на далечни галактики няма да са достатъчни обикновени ракетни двигатели. Вместо да се построи свръхмощен двигател, учените първо трябва да открият материал, притежаващ отрицателна енергийна плътност.
Празното пространство само по себе си има отрицателна енергийна плътност. Но въпросът е в това, ще можем ли да извлечем тази енергия и да я използваме и ние просто не знаем възможно ли е това“, казва проф. Люис.
В същото време той признава идеята теоретично, и добавя, че „повечето науки изначално са смятани за теоретични идеи, пък после са ставали реални“.
„Просто погледнете на работата на Нютон с 400-годишна давност, и дори на хората, работещи в областта на квантовата физика преди сто години. Техните постижения и работи са актуални и днес, а са започнали всъщност като мечти.
Теорията на Айнщайн е вече на сто години и ние сме засегнали едва малка нейна част.
Смятам, че в близките сто или хиляда години ще разберем много повече за Вселената и възможно, високоскоростните космически пътешествия между галактиките ще бъдат осъществими.“
