Проучване показва, че главната причина да спим е нуждата да предпазим мозъка от натрупването на нови спомени, нова информация и знания. Когато лабораторни мишки са лишени от сън те умират за около месец. Когато човек остане без сън няколко поредни дни, започва да халюцинира и може да стигне до епилептични припадъци.
Сънят помага новите спомени и преживявания да се консолидират и „подредят“ в нашия мозък. Доказано е, че хора, които след учене имат възможност да поспят, се представят по-добре на изпитите и тестовете на следващия ден.
Известно е, че докато сме будни нови спомени се натрупват като усилват връзките между мозъчните клетки. Много по-малко обаче се знае, какво става с тези спомени когато спим. Все по-популярна става теорията, че сънят идва, за да освободи мозъка от излишните натрупани спомени и да освободи място за нова информация. „Сънят е цената която плащаме, за да имаме нови спомени“, казва Джулио Тонони от Университета в Уисконсин.
Екипът, ръководен от Тонони, измерва размера на тези връзки или синапси в мозъка на мишки. Измерените синапси преди сън са с 18% по-големи в сравнение с показаното след сън, което потвърждава, че синапсите между мозъчните неврони отслабват по време на сън.
Ако тази теория е вярна, тя обяснява и защо след една безсънна нощ е по-трудно да се концентрираме и по-трудно възприемаме нови знания на следващия ден. Просто имаме по-малък капацитет да декодираме новата информация и да я възприемем. Това обяснява и защо ако сънят ни бъде прекъснат, на следващия ден не сме бодри. Има доказателства, че дълбокият сън помага да бъдат потиснати синапсите по-добре и съответно мозъкът ни да има по-голям капацитет за възприемане на нова информация и нови спомени на следващия ден.
Направените изследвания показват, че намалените синапси са пряко доказателство на теорията за потискане на натрупаната информация в мозъка по време на сън. Екипът е изучавал мозъчната тъкан на мишки, на която база е направил 3D модел за идентификация на синапсите. Това е продължило четири години, през които са били изучени около 7000 синапса.
И още нещо много интересно, открито от учените: Част от синапсите остават със същата големина дори и след сън. Така мозъкът запазва най-важната информация, най-важните знания, запазва това, което има значение.
Близко са до реалността. По време на сън, мозъкът преподрежда получената през деня информация. Там в кората на гл. мозък, тя е натрупана почти хаотично. Няма значение имало ли е мисловен процес или не. Има непрестанно подавана информация от всички сетива за състоянието на „околната“ действителност в будно състояние, дори и да не се забелязват промените в нея (няма развити специални външни сетива за отклик, а действат автоматично- инстинктивно, например, положение на тялото и др.)
Преподреждането, обаче, става към по-вътрешни гънки, като се търсят кратни – за образуване на стоящи вълни – за запис. Освобождава се място за нова информация – събуждане. Старата – ако е навътре в гънките и дълго стои на едно място- образува белтъчна макромолекула и … става условно постоянна памет. Не се забравя.(Име, адрес, рода и т.н.)
При събуждане по време на пренос на информация при преподреждане- казваме, че сме сънували.