Почти всеки реагира на музиката с някакво движение, независимо дали чрез леки потупвания на пръстите или пък диво буги. Неотдавнашно откритие показва, че танцовият ни стил почти винаги е един и същ, независимо от вида музика и компютърът може да идентифицира личността на танцьора с изумителна точност.
Проучването как хората се придвижват към музиката е мощен инструмент за изследователите, които искат да разберат как и защо музиката ни влияе по начина, по който го прави. През последните няколко години изследователите от Центъра за интердисциплинарни музикални изследвания към Университета в Ювяскюля , Финландия, са използвали технология за заснемане на движение – за да научат какво вашите танцови движения говорят за вас, като например колко сте екстровертни или невротични, в какво настроение сте в момента или дори дали сте съпричастни към други хора.
Наскоро обаче, учените откриха нещо, което ги изненада.
„Всъщност не търсехме този резултат, тъй като се бяхме заели да изучаваме нещо съвсем различно“, обяснява д-р Емили Карлсън, водещ автор на изследването.
„Първоначалната ни идея беше да видим дали можем да използваме машинно обучение, за да идентифицираме в кой жанр музика танцуват нашите участници въз основа на техните движения.“
Движенията на 73-ма участници в проучването са заснети, докато танцуват в осем различни жанра: Блус, Кънтри, Електронен джаз, Метал, Поп и др. Единствената инструкция, която участниците получават, е да слушат музиката и да се движат по всякакъв начин, който им се струва естествен. „Смятаме, че е важно да изучаваме явления, тъй като те се срещат в реалния свят, затова използваме натуралистична парадигма за изследване“, казва проф. Петри Тойвиайнен, старши автор на изследването.
Изследователите анализират движенията на участниците, използвайки машинно обучение, опитвайки се да разграничат музикалните жанрове. За съжаление, техният компютърен алгоритъм успява да идентифицира правилния жанр в по-малко от 30% от случаите. Но учените са силно изненадани, когато откриват, че компютърът може правилно да идентифицира кой от 73-те индивида танцува в 94% от времето.
„Изглежда, че танцовите движения на човек са вид пръстов отпечатък“, казва д-р Паси Саари, съавтор на изследването и анализатор на данни. „Всеки човек има уникален подпис за движение, който остава един и същ, независимо от това на какъв вид музика танцува.“
Някои жанрове обаче имат по-голям ефект върху отделните танцови движения, отколкото други. Компютърът е по-малко точен при идентифицирането на хора, когато танцуват на метъл музика.
„Съществува силна културна асоциация между Метал и някои видове движение, като тръскането на главата“, казва Емили Карлсън. „Вероятно метал музиката кара повече танцьори да се движат по един и същ начини, което затруднява разграничаването им.“
Означава ли това, че скоро софтуерът за разпознаване на личности по време на танци ще бъде използван като този за разпознаване на лица? „Не се интересуваме по-малко от приложения като наблюдение, отколкото от тези, което тези резултати ни казват за човешката музикалност“, обяснява Карлсън.
„Имаме много нови въпроси, които трябва да си зададем, например дали подписите ни за движение остават същите през целия ни живот, дали можем да открием разликите между културите въз основа на тези подписи на движението и доколко хората са в състояние да разпознаят индивиди от техните танцови движения в сравнение към компютрите. Повечето изследвания пораждат повече въпроси, отколкото отговори, „заключава тя,“ и това проучване не е изключение“.
