За чукотските уранови мини, където е добивана суровина за първите съветски атомни бомби, витаят легенди.
Говори се, че средната продължителност на живота на затворниците, работещи в мината (може би пресилено), е била половин година. В тези времена малцина са знаели за влиянието на радиацията върху човека и истинската причина за тяхната смърт в много от случаите е оставала загадка.
Освен това се твърди, че осъдените доброволно се решавали да идат в Чукотка, избирайки между обикновени лагери с жестоки условия и мините, където в последните месеци от живота си можели да живеят на топло и да са нахранени.
Лагерът работил само две години – от 1951 до 1953. След това добивът на уран внезапно бил спрян – след заповед за закриване разработката на мината била спряна спешно, много от оборудването било изоставено на място.
Но главната интрига са откритите множество останки на отворени човешки черепи. Витаят слухове, че тук е имало секретна лаборатория, изучаваща влиянието на радиацията върху човека, а материалът за изследването били затворниците…
Независимо от тревожното усещане по пътя за мината природата на Чукотка е необичайна и удивителна. На тази снимка се виждат основите на постройките.
Отблизо става ясно, че са строени не от тухли, а от камъни и подръчни средства.
Вход към мината (но това още не е самата мина).
Паметник на геолозите, които навремето първи изследвали Чукотка за полезни изкопаеми. Всички те загинали под лавина, за което разказва паметната плоча.
На върха на хълма се виждат постройки – това е лагерът Северен.
Срещу мината и лагера стоят три огромни антени от станция за тропосферна връзка. Преди с тяхна помощ е осъществявана връзка през цялата страна. Днес, във времената на спътниците, необходимостта от тях е отпаднала.
Долу се вижда лагерът Източен, където държали жените (за разлика от Северен, където работели само мъже). Жените готвели, перели, стрижели, шиели и всячески се грижели за поддръжката на живота в съседния лагер.
Някъде се виждат самотни постройки, чийто смисъл за мнозина остава загадка.
Признавам, ние не видяхме самите черепи (може би за добро), но ни показаха снимки на страшните находки. Вижда се, че линията на разреза е изпълнена със специален инструмент много прецизно.
Дойдохме без дозиметър, затова се стараехме да не се мотаем много по територията на лагера, и не се решихме да влезем във фабриката.
