Астрономи направиха случайно откритие на система от девет звезди, които се формират едновременно в един и същ газово-прахов облак. Той е разположен на 4340 светлинни години от Земята.

Учените са получили рядка „снимка“ на ранен етап от космическото развитие. На нея се виждат няколко масивни звезди все още не са се родили, но вече се обединяват в обща структура.

Откритието е направено с помощта на радиотелескопа ALMA. Той се състои от 66 антени в чилийската пустиня Атакама и може да наблюдава обекти през плътни прахови облаци.

Астрономите са попаднали на обекта случайно

Първоначалният им план е бил да изследват химическия състав на горещи ядра в други космически обекти като част от проекта CoCCoA.

Системата, наречена NGC 6334-43, е била просто един от двадесет и петте участъка от небето, предвидени за наблюдение.

След обработка на данните от този участък, астрономите откриват 12 компактни струпвания вместо очаквания един източник на излъчване.

Девет от тях са подредени по протежението на газова нишка с дължина 24 700 астрономически единици.

Като се има предвид, че една астрономическа единица е равна на разстоянието от Земята до Слънцето, общата дължина на откритата нишка е приблизително 3,7 трилиона километра.

Учените потвърждават, че деветте обекта са гравитационно свързани помежду си

В рамките на тази голяма система изследователите са идентифицирали две подгрупи, всяка от които се развива по собствен сценарий.

Първата, наречена ALMA2, се състои от две близки горещи ядра и един много млад обект.

Тази тройка се е образувала, когато плътно газово струпване се е разпаднало на няколко части още преди звездите да започнат да се формират.

Втората двойка, ALMA6, е разделена от разстояние 1530 астрономически единици и има дълга спираловидна структура, което също сочи към разделяне на ядрото.

Един от обектите в тази двойка все още не се е свил до пълноценна протозвезда и се намира в предварителен етап на развитие.

Останалите обекти в звездната система се различават по маса и възраст

Някои от струпванията вече изхвърлят навън струи вещество, които астрономите наричат джетове и ги смятат за признак на новородени звезди.

Изследователите все още не са успели да установят коя точно от двете звезди в двойката ALMA2 произвежда джета. Настоящата резолюция на данните не позволява да се разгледат детайлите.

Фактът, че системата има такова разнообразие във възрастта на обектите, първоначално поставя под съмнение теорията за общия им произход.

Ако газовата нишка се беше разпаднала на части едновременно, разликата в развитието между обектите не би надхвърлила половин милион години.

Авторите на изследването обаче отбелязват, че този времеви интервал съвпада със срока, за който се формира една масивна звезда, така че такава разлика във възрастта се вписва в теорията за фрагментацията на нишката.

В астрофизиката съществуват три основни теории, които обясняват как се раждат групи от масивни звезди:

• Първият модел описва ситуация, при която диск от газ около млада звезда се разрушава и разпада на няколко части.
• Втората теория, известна като фрагментация на ядрото, описва как облак от газ се разделя на няколко струпвания преди появата на звездите.
• Третата концепция, фрагментация на нишка, твърди, че дълга газова нишка се разкъсва по дължината си, след което всяко парче се превръща в отделна звезда.

Новите данни за обекта NGC 6334-43 показват, че в природата едновременно действат поне два от тези механизми.

Цялата голяма система е възникнала от дълга нишка, докато вътрешните двойки и тройки са се образували в резултат на разделяне на ядра.

Група астрономи, ръководена от Ди Джей Тейлър, публикува резултатите от изследването на сървъра за предварителни публикации arXiv. Научната общност все още не е рецензирала тази работа за официално публикуване в специализирано списание.