Екип от астрономи, използващ космическия телескоп „Джеймс Уеб“, се сдоби с уникални данни за LAP1-B – ултраслаба галактика, съществувала само 800 милиона години след Големия взрив.

С помощта на спектрометрите на телескопа учените са успели да характеризират прецизно тази галактика. Оказва се, че тя е най-бедната на метали галактика, наблюдавана досега в ранната Вселена. Ръководител на изследователския екип е доцент Кимихико Накаджима от университета в Канадзава.

В първите епохи след Големия взрив Вселената е съдържала само леки елементи като водород и хелий

Елементите, необходими за живота, като въглерод и кислород, са липсвали. Те са се образували в ядрата на първото поколение звезди (Популация III), а след това са се разпръснали, когато тези звезди са избухнали като свръхнови.

В продължение на десетилетия астрономите се надяваха да открият тези първични звезди, за да станат свидетели на момента, в който Вселената е започнала да се обогатява с по-тежки елементи.

Това обаче се оказа изключително трудно, тъй като най-ранните галактики, в които са се намирали звездите от Популация III, са били много малки и бледи.

„Бях поразен от изключителната липса на кислород, която открихме в данните. Да се намери галактика в такова примитивно състояние е впечатляващо. Това е химически подпис, който ясно сочи към първична галактика, уловена малко след нейното формиране“, коментира Накаджима.

Екипът установява също, че LAP1-B е невероятно лека

Тя е с маса под 3300 слънчеви маси. Това предполага, че по-голямата част от галактиката се състои от тъмна материя, образуваща хало около нея.

Благодарение на уникалния си химичен състав, LAP1-B се явява почти идеален аналог на ултраслабите галактики джуджета (UFDG). Днес те се откриват в близост до Млечния път.

„Това са не само най-бледите галактики, но те са съставени от древни звезди на възраст над 12 милиарда години. Често са описвани като „вкаменелости на Вселената“, обяснява членът на изследователския екип Масами Оучи.

Астрономите отдавна подозираха, че тези галактики може да са останки от най-ранните структури във Вселената, тъй като в тях липсват тежки елементи.

Досега липсваше пряка връзка, докато не беше открита LAP1-B

Голямата изненада е, че LAP1-B изглежда точно като „прародител“, чието съществуване досега беше описвано само на теория.

Това откритие помага на учените да разгадаят мистерията защо тези космически вкаменелости са се запазили в сегашния си вид до наши дни.

Проучването е публикувано в списание Nature.