Телевизионни образи от отвъдното

Завеждащият катедра Сергей Волков, ръководител на лабораторията в Пензанската технологична академия, разказва необясними и мистични неща в интервю за своята лаборатория, в която се изучават подобни загадъчни неща, пише сайтът neveroyatno.info.

Например за телевизионни образи от отвъдното, които ученият периодично хваща. Неговата лаборатория не била единствената, която е фиксирала подобни „предавания“. Инженер Клаус Шрайбер от Екс-ла-Шапел получавал картина с крал Лудвиг II Баварски, Алберт Айнщайн и кинозвездата Роми Шнайдер.

Според Волков той и колегите му в лабораторията сглобили уред, с чиято помощ можело да се извика призрак от отвъдното на екрана на телевизор. Само че учените не ги наричат призраци, а финоматериални аномалии. По думите на изследователя тв картините от оня свят не се отличават с яснота и в най-добрия случай на екрана се вижда нечий размазан лик.

И не всеки път – понякога е необходимо провеждането на пет-шест „сеанса“, за да се види нещо, което трае само миг. След това Волков с дни и нощи изучава кадър по кадър, за да улови призрака. Няколко снимки в лабораторията му били направени и демонстрирани пред обществеността.

Волков решил да демонстрира своя чудо телевизор и ето, вече го настройва на вълната, а срещу него поставя камера и две огледала. След това взема вещ, която принадлежи на починалия.

Това според учения може да е негова риза, гребен, химикалка и дори кичур коса или нокът. Те се поставят между телевизора и камерата. Предметите изпълнявали ролята на своеобразен резонатор, ускорител на процеса, тъй като те имали още не изучени от науката вибрации, които сякаш привличали в нашия свят същността от отвъдното.

Естествено, това напомня вещерски ритуал, но колегите му от чужбина го наричали „метод на резонансната примка“ и ето че на екрана се появяват очертанията на момиче. Волков разказал, че това е наскоро отишла си от този свят баба. Според учения образите от другия свят идват във възрастта, когато са били най-добрите им години. Вече съществувал и термин, който обединява думите призрак и привидение – PLO, или Perceptible Logical Organization.

Волков обяснил също защо обикновено човек не вижда всички тези концентрации на друга енергия: „Защото енергийните концентрации от паралелен свят, които може да са души на починали или разумни същества от невидим за нас свят, се намират извън пределите на нашето възприятие.“

С други думи, „привиденията“ „живеят“ извън границите на възприемания от човешкото око спектър. Те имат друг честотен диапазон. „Дори смятам, че повечето PLO се намират вляво от ултравиолетовия диапазон, близо до рентгеновия. Фотоапарат може да фиксира тези дължини на вълните и да ги улавя като призрачни чудовища.

Стараем се да доближим паранауката към традиционната. И натрупваме статистика на PLO. Пътуваме със студентите по селищата, събираме фолклор от местните жители за таласъми и дяволи, демони и ангели. Освен това формираме архив на реални, потвърдени от специалисти снимки и видеа на феномени, независимо НЛО, или „дяволски огньове“ на гробищата. Създаваме уреди, с чиято помощ може научно да се обясни появата на PLO“, обяснил завеждащият лабораторията Сергей Волков.

Всичко това звучи нереално, разбира се. Но ректорът на Пензанската държавна технологична академия Василий Борисович Моисеев, където работи Волков, казва: „Трябва да се подкрепят всички научни търсения, които са предизвикани от човешкото любопитство.

Ако знанията дават възможност да разбереш допълнителна информация за себе си, за околния свят, да разбереш какво още се намира зад границата на разбирането – това трябва да се поощрява. Аз от детството си се възхищавам на фантазиите на Жул Верн. Но всички описани от него научни постижения тогава изглеждаха глупава измислица. Чак сега станаха реалност подводниците, видеокамерите, клетъчните телефони.

Или друг пример. Моята баба е живяла в Калуга, когато е бил жив Циолковски. И тя видяла как се смеели над странниците, мечтаещи да полетят към звездите. И това, с което сега се занимава Волков, също може да се окажат далеч не побъркани идеи. Тъй като необичайните феномени съществуват.“

Сергей Волков дал няколко снимки на „призраци“. Тези снимки били занесени на специалист за проверка на изображенията за фалшификация. Професионалният фотограф Вячеслав Пашкин, който ги разгледал, отбелязал, че не може да обясни с нищо призраците на тях. „На проявените ленти аномалиите са отпечатани на всеки кадър с разлика три секунди. Фалшивите могат да бъдат на един или два кадъра, но не на петдесет наведнъж!“

Затова снимките с „призраци“ не се поддават на разумно обяснение, заявил Пашкин.

Сергей Волков е защитил дисертация по религиозни и мистични възгледи и е бил на стаж в Бон. Сега той е завеждащ катедра, доцент, член-кореспондент на Международната академия на науките по екология и безопасност на човешкия живот, най-добрият учен на руския град Пенза, за което е получил губернаторска награда преди 4 години.

Скоро той се готви да замине за аномалното езеро Светлояр в търсене на нови тайни и доказателства.