Учени са идентифицирали чертите, които могат да направят човек по-вероятно да твърди, че чува гласовете на мъртвите. Според ново изследване, предразположението към високи нива на усвояване на задачите, необичайни слухови преживявания в детска възраст и висока податливост на слухови халюцинации се срещат по-силно сред хората твърдящи, че чуват гласове от отвъдното в сравнение с общата популация.
Откритието може да помогне да разберем по-добре разстройващите слухови халюцинации, които съпътстват психични заболявания като шизофрения, казват изследователите.
Спиритуалистичните преживявания на ясновидството – опитът да се види или чуе нещо при липса на външен стимул и се приписва на духовете на мъртвите – е от голям научен интерес, както за антрополози, изучаващи религиозни и духовни преживявания, така и за учени, изучаващи патологични халюциногенни преживявания.
По-специално, изследователите биха искали да разберат по-добре защо някои хора със слухови халюцинации съобщават за спиритическо преживяване, докато други ги намират за по-притеснителни и се страхуват за психичното си здраве.
„Спиритистите са склонни да съобщават за необичайни слухови преживявания, като ги приемат за положителни. Те започват в ранна възраст и много често след това те са в състояние да ги контролират“, обяснява психологът Питър Моузли от Университета Нортумбрия във Великобритания.
„Разбирането на начина, по който тези преживявания се развиват е важно, защото може да ни помогне да разберем повече за страдащите или неконтролируеми преживявания на слуха и чуването на гласове.
Той и неговият колега психолог Адам Пауъл от университета в Дърам, Великобритания, набраха и проучиха 65 изявени медиуми от Националния съюз на медиумите на Обединеното кралство и 143 членове от общото население, наети чрез социалните медии, за да определят какво различава спиритистите от широката общественост, която не съобщава за гласове от отвъдното.
Като цяло, 44,6% от спиритистите съобщават, че са чували гласове всеки ден, а 79% казват, че преживяванията са част от ежедневието им. И докато повечето съобщават, че чуват гласовете в главата си, 31,7% съобщават, че чуват гласовете като външни.
Резултатите от проучването бяха поразителни. В сравнение с общото население, спиритистите съобщават за много по-голяма вяра в паранормалното и по-рядко се интересуват от това, което другите хора мислят за тях.
Като цяло спиритистите са имали първото си слухово преживяване като млади, на средна възраст 21,7 години, и са докладвали за високо ниво на въздействие. Това е термин, който описва пълното потапяне в умствени задачи и дейности или променени състояния и колко е ефективен индивидът да настройва света около себе си.
Освен това те съобщават, че са по-склонни към халюциногенни преживявания. Изследователите отбелязват, че обикновено тези хора не са чували за спиритизма преди своите преживявания; по-скоро са попадали на него, докато търсят отговори.
При общата популация високите нива на абсорбция също са силно свързани с вярата в паранормалното – но те имат малка или никаква податливост към слухови халюцинации. И в двете групи не е имало разлики в нивата на вяра в паранормалното и податливостта към зрителни халюцинации.
Според изследователите тези резултати предполагат, че преживяването на „гласовете на мъртвите“ е малко вероятно да бъде резултат от натиск от страна на други хора, положителен социален контекст или внушаемост поради вярата в паранормалното. Вместо това тези екстрасенси възприемат спиритизма, защото той се привежда в съответствие с техния опит и е лично значим за тях.
„За нашите участници принципите на спиритизма изглежда осмислят както необикновените детски преживявания, така и честите слухови явления, които те изпитват като практикуващи медиуми“, каза Пауъл.
„Но всички тези преживявания може да са резултат повече от наличието на определени тенденции или ранни способности, отколкото от простото вярване във възможността за контакт с мъртвите.“
Авторите заключават, че бъдещите изследвания трябва да изучават разнообразен културен контекст, за да се разбере по-добре връзката между вярата и странното духовно преживяване с призраци, шепнещи в ухото.
Изследването е публикувано в „Mental Health, Religion and Culture“.
Така и така си тук …
… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.
