Преди да стане съименник на един от най-големите хищници, живели някога на Земята, покойният Гари „Гъс“ Ликинг, животновъд от Южна Дакота, винаги е подозирал, че земята му крие нещо голямо.

Ранчото на Ликинг се намира в геоложката формация „Хел Крийк“. Легендарно находище на кости, което се простира в щатите Монтана, Уайоминг и двете Дакоти.

Това е най-важното място в света за най-известния от всички динозаври

Един от първите скелети на вида е открит именно там през 1902 г.. Името T. rex е дадено въз основа на фосили, изкопани в този район.

През 2020 г. почти пълният скелет на тиранозавър, наречен Стан и открит на няколко километра от имота на Ликинг, беше продаден на търг за рекордните тогава 31,8 милиона долара, припомня CNN (Си Ен Ен).

Сега имотът на фермера, разположен на 6500 акра в окръг Хардинг, пише своя собствена глава в историята на „Хел Крийк“.

На негова територия е открит фосил, съизмерим по мащаб със Стан

Новият скелет, наречен Гъс в чест на Ликинг, ще бъде предложен на търг от „Сотбис“ в Ню Йорк, като се очаква да се превърне в най-скъпият фосил в света.

Продажбата на Гъс, който най-вероятно ще попадне в частни ръце, обаче неминуемо ще предизвика спорове.

Тя е символ на сериозен палеонтологичен проблем, при който според експерти собствеността и научният интерес са във все по-голям конфликт. А науката обикновено е губещата страна.

Случайна среща с исторически последици

В случая с Гъс тази дилема започва със случайна среща.

През годините Ликинг е намирал зъби и кости от динозаври, но само е мечтал за по-голямо откритие, докато не среща непознат, който превръща мечтата му в реалност.

„Един ден минавах случайно покрай ранчото и Гари проверяваше корито за вода близо до пътя. Спрях и се представих“, разказва Томас Хайткамп, комерсиален палеонтолог и основател на тексаската компания „Theropoda Expeditions“.

„Ранчото на Ликинг беше в полезрението ми заради местоположението си във формацията „Хел Крийк“. Гари винаги се е интересувал от фосили и артефакти. Имаше доста добра колекция от находки в дома си“, споделя Хайткамп пред CNN.

Какво прави Гъс толкова специален?

Хайткамп и екипът му откриват Гъс в земите на Ликинг през 2021 г.

Фермерът успява да посочи приблизителното местоположение на скелета. Но умира преди екипът да завърши разкопките и така и не вижда находката в пълния ѝ блясък.

С дължина от 11,6 м и височина 3,8 м, както и череп с дължина 137 см, Гъс е един от най-големите екземпляри на T. rex, намирани някога, според „Сотбис“.

Скелетът включва 183 фосилизирани костни елемента. Това го прави около 61% завършен по брой на костите или между 75% и 80% завършен по маса.

От аукционната къща твърдят, че Гъс е един от най-пълните скелети на T. rex.

Но той все пак отстъпва по завършеност както на Стан (около 70% по брой на костите), така и на Сю – първият динозавърски фосил, продаден на търг през 1997 г.

Сю постави стандарта с впечатляващите си 90% завършеност.

По скелета на Гъс има следи от ухапвания и фрактури, които динозавърът е преживял

Това, според „Сотбис“ може да увеличи научната му стойност.

Науката срещу частната собственост

Въпреки потенциала, все още няма публикувани научни трудове за Гъс. Повечето изследователи отказват официално да изучават екземпляри в частни ръце.

Хайткамп твърди, че „няколко независими изследователи“ вече са разгледали Гъс неофициално, но продажбата – напълно законна, със сигурност ще разпали отново дебата за търговете на фосили и потенциалната загуба на достъп до скелети на T. rex. Повечето вече са частна собственост.

„Ако този екземпляр отиде при частно лице, може никога повече да не бъде видян от широката публика“, казва Стюарт Сумида, професор Калифорнийския държавен университет в Сан Бернардино и президент на Обществото по палеонтология на гръбначните животни (SVP).

Някои се предоставят на институции като музеи, докато други изчезват в частни колекции.

„Не само това, но той никога няма да бъде подложен на истинско научно изследване – нито едно авторитетно списание в света няма да публикува научен труд, базиран на нещо, което не е обществено достояние“, добавя Сумида.

SVP задължава своите членове да изучават само екземпляри, съхранявани в публично достъпни колекции.

Това е единственият начин други учени да имат достъп до същите образци за последващи изследвания. Нещо, което не може да бъде гарантирано при частна собственост.

„Ако продадеш нещо, то обикновено е загубено за науката“, заключава Сумида.

Начините този процес да бъде обърнат са малко

Хайткамп разказва, че екипът му е обикалял ранчото на Ликинг в продължение на година, преди да открие Гъс в малка долина с малко видими скални основи, поради което е бил пропуснат по-рано.

„Веднага стана ясно, че фосилният материал е от тиранозавър рекс, което винаги е вълнуващо“, споделя Джейсън Хайткамп, палеонтологът, открил скелета.

Хайткамп, който започва кариерата си в аукционна къща „Бонъмс“ в Лос Анджелис, преди да основе „Theropoda Expeditions“ през 2012 г., извършва разкопките на обекта в продължение на три полеви сезона – от 2021 до 2023 г.

Той и екипът му са можели да работят само по около 5 месеца годишно, когато земята не е била замръзнала.

„Разкопахме на ръка площ от близо 650 квадратни метра, за да съберем целия материал“, обяснява той.

„На обекта имаше няколко естествени разлома, които затрудняваха проследяването на фосилния слой. Огромният брой кости, разпръснати на такава голяма площ, определено създаде технически предизвикателства.“

След разкопките последвала също толкова трудоемка лабораторна работа. Костите трябвало да бъдат изолирани, идентифицирани и почистени.

Липсващите части са запълнени със скулптурирани елементи от епоксидна смола. Накрая целият скелет е монтиран в „хищническа поза“ върху специално изработена стоманена конструкция, съобщават от „Сотбис“.

Какво прави „Гус“ толкова специален?

Освен с внушителните си размери, „Гус“ се отличава и с други желани характеристики.

Черепът му е запазен на около 82%. Скелетът включва рядко намирани компоненти като ядеца (вилицата), напълно запазен таз и двете стъпала.

Според „Сотбис“ е известен само още един екземпляр с толкова добре запазени стъпала.

Аукционната къща оценява, че „Гус“ може да бъде продаден за сума до 30 милиона долара

И все пак тази цифра вероятно е консервативна.

Настоящият рекордьор за продажба на фосил на търг – стегозавърът „Апекс“, закупен през 2024 г. от милиардера Кен Грифин, имаше предварителна оценка до 6 милиона долара. Но беше продаден за 44,6 милиона.

„Гус“ се предлага и с „пълни права“, което означава, че не съдържа защитени с авторско право части от други динозаври.

Това може да го направи по-привлекателен за потенциалните купувачи и да повиши цената му, тъй като те ще притежават тези права.

Обикновено, когато липсва кост от скелет, се закупува отливка от друг съществуващ екземпляр, за да се запълни празнината.

Стандартът в тази област е „Стан“ – друг тиранозавър, открит в същия окръг в Южна Дакота.

„В повечето музеи, които имат тиранозавър рекс, това, което всъщност виждате, е отливка на „Стан“. Повечето тиранозаври, предлагани на пазара досега, са били частично „Стан“, защото това е било единственото място, откъдето може да се набави пълен материал за реплика“, казва Касандра Хатън от „Сотбис“.

„Този тиранозавър не съдържа никакъв материал от „Стан“. Екипът, който го е открил, е работил и по други тиранозаври и е направил собствени сканирания и отливки, така че успяха да направят „Гус“ напълно независим“, добавя Хатън.

Потенциалният купувач би могъл да превърне „Гус“ в конкурент на „Стан“, като лицензира или произвежда отливки за музеи или частни колекционери.

Търговска палеонтология срещу наука

Хатън признава, че върху „Гус“ не може да бъде проведено официално научно изследване, но добавя, че „всички велики музеи в света са започнали от частни колекции“.

Според нея инвестицията на време и пари за разкопаването и подготовката на скелет като „Гус“ не би била възможна без перспективата за продажба на висока стойност.

„Никой не може да оспори факта, че ако тези фосили не бъдат изкопани, те ще бъдат изгубени“, казва тя.

„Няма кой да ги изрови. Именно търговските палеонтолози влагат собствените си пари и време, за да го направят.“

На въпроса къде се надява да попадне „Гус“, Хатън отговаря: „Някъде, където мога да заведа сина си да го види.“

Можеш да го гледаш, но не можеш да го изучаваш

Хайткамп споделя гледната точка на Хатън относно спешната нужда от събиране на фосили като „Гус“.

„Не знам къде в крайна сметка ще се озове „Гус“, но знам, че е важно, че беше намерен, преди времето да го заличи напълно.“

В това твърдение има известна доза истина, смята Дейвид Хоун, палеонтолог от Лондонския университет „Куин Мери“.

„Палеонтолозите в света, които имат време да извършват разкопки и да събират екземпляри за музеите, са ограничен брой, така че някои неща със сигурност биха били изгубени, дори и ценни находки“, казва той.

Хоун обаче твърди, че музеите и други обществени институции лесно биха могли да открият екземпляри като „Гус“, ако собствениците на земи, където се правят тези открития, пожелаят.

Тогава тези институции биха могли да поверят разкопките на професионален, а не на търговски палеонтолог.

„Ако ми дадете един милион долара, това вероятно е повече от достатъчно, за да намеря и изкопая тиранозавър рекс. Пет милиона почти биха го гарантирали. Не знам дали ще е толкова добър като този, но ще е на една десета, може би дори на една двадесета от цената“, казва той.

Стюарт Сумида от Обществото по палеонтология на гръбначните животни също е на мнение, че частните собственици на земя, които вярват, че на техен терен има ценни фосили, имат възможността да се обърнат към музей, вместо към търговска организация.

„Да се твърди, че по някакъв начин спасяват динозаврите за света, е голямо преувеличение, защото палеонтолозите могат да направят същото и да ви помогнат да спечелите пари от това“, казва той.

Според Сумида едно възможно решение на проблема е създаването на научен еквивалент на „Клетвата за дарение“ – кампания, инициирана от Уорън Бъфет, Бил Гейтс и Мелинда Френч Гейтс.

Тя насърчава най-богатите хора в света да дарят повече от половината си състояние за филантропски каузи и благотворителни организации.

Дейвид Хоун, който е разговарял с някои купувачи на скъпи вкаменелости, смята, че те искат едновременно собственост и публичен достъп, но двете са несъвместими.

Понякога дори попадането в музей не е достатъчно.

Стегозавърът „Ейпекс“ в момента е предоставен за четиригодишен период на Американския природонаучен музей в Ню Йорк и е достъпен за публиката. Според Сумида обаче това не решава проблема.

„Хората ще могат да го видят, но след като един екземпляр е сглобен, не можете да го изучавате. Трябва да изследвате отделните части или как са били разположени в земята“, казва той.

В изявление, Роджър Бенсън, куратор по палеонтология в музея, казва: „Колкото и вълнуващо да е да имаме този динозавър на показ, още по-вълнуващо е да имаме възможността да го изучаваме и да предоставяме важни научни данни за изследвания.“

С цени от 30 милиона долара и повече, нито един музей или друга обществена институция не може да си позволи да участва в тези търгове, смята Брусати.