Марсианският грунт може да е опасен за колонизаторите на Червената планета. До този извод са стигнали учени и го споделили на срещата на експерти в областта на животоподдържането и космическото здраве Human 2 Mars Summit.
Лабораторни изследвания показали, че прахта, с която е покрита почти цялата повърхност на Марс, се състои от фини частици силициева киселина (силикат). При попадане в човешките дробове тя встъпва в реакция със съединенията в тъканите, в резултат на което се появяват опасни за здравето химични съединения.
Шефът на службата по здравеопазване на НАСА Ричард Уилямс е съобщил също, че на марсианската повърхност са широко разпространени перхлоратите, които са опасни за щитовидната жлеза на човека.
Перхлоратите са открити за първи път от космическия апарат „Феникс” (Phoenix Mars Mission) през 2008 г. недалече от Северния полюс на Червената планета. По-късно марсоходът „Кюриосити” е взел за анализ марсиански грунт от т.нар. Каменно гнездо. Една от целите на този анализ е потвърждаването на наличието на перхлорати на повърхността на планетата.
„Смятаме, че в образците, събрани от Каменно гнездо, се съдържат перхлорати. Тъй като вятърът разнася токсичната прах по целия Марс, абсолютно необходимо е да се вземе под внимание опасното й влияние върху човешкото здраве”, казва д-р Пол Махафи, водещ изследовател на инструмента SAM на „Кюриосити”. С негова помощ учените изследват състава на марсианския грунт.
Преди няколко месеца „Кюриосити” е открил и минерали, подобни на гипс. „Сам по себе си той не е опасен, но при попадане в дробовете прахта създава плака, подобна на тази, която се образува в дробовете на миньорите от въглищната прах. Това може да доведе до затруднено дишане и намаляване на работата на дробовете”, разказва Грант Андерсън, съосновател на компанията Paragon Space Development.
Американският национален институт по професионална безопасност и здраве (National Institute for Occupational Safety and Health) е обявил, че гипсовата прах представлява заплаха за човешкото здраве, предизвиква раздразнение на очите, кожата и дихателната система.
Впрочем в условията на ограничено количество кислород и слънчева радиация астрономите така или иначе няма да могат да излизат на повърхността на Марс без специална защита. Те ще живеят в специални помещения и ще излизат само в скафандри, затова няма да вдишват токсичната прах.
В такъв случай се появява още един проблем. Тъй като силният марсиански вятър и бомбардировката от микрометеорити и заредени частици ще разнасят прахта по цялата повърхност на планетата, пудрата ще полепва по повърхността на скафандрите. А това означава, че без съответната обработка ще попада и в човешкото жилище.
„Атмосферата на планетата я защитава от бомбардировки отвън. Но грунтът се намира на повърхността на Марс вече три и половина милиарда години и неговите частици са станали много малки. Те постоянно циркулират в атмосферата на планетата и вероятно са придобили статичен заряд. Затова плътно ще прилепват към скафандрите на астронавтите”, пояснява Андерсън.
Тази прах няма да е лесно да се премахва, но ако това не се прави, тя ще провиква в жилищните помещения, където ще попада непосредствено в дробовете на новите заселници на Марс. Дори ако астронавтите влизат в „дома” си през специално антре, рискът остава. „В такива условия ще ви се прииска да изпуснете въглеродния диоксид, на който е богата атмосферата на Марас, и да пуснете кислород. Това създава вихрови движения на въздуха, което повдига прахта и я отнася право в дробовете ви”, обяснява Андерсън.
Астронавтите вече имат опит от пребиваването на други обекти в Слънчевата система. По време на пътешествието на човека по Луната в рамките на мисията „Аполо” лунният грунт прилепвал към скафандрите. Има основания да се смята, че същото ще бъде и на Марс.
„Прахта може също да запуши въздушните филтри, водоочистителите и други жизненонеобходими уреди”, предупреждава Грег Джентри, инженер от компанията Boeing и шеф на отдела за системите за животоподдържане на Международната космическа станция.
Учените смятат, че роботизираните мисии на Марс – такива като „Кюриосити”, ще помогнат на хората да се подготвят по-добре за колонизирането и да разберат повече за предстоящите трудности. „За да се решат проблемите с лунната прах в рамките на мисията „Аполо”, са похарчени 17 милиона долара и при това не мисля, че експериментите са дали някакви резултати, тъй като са провеждани на Земята. Днес имаме марсоходи, които могат да анализират реалния състав на грунта и да предупреждават за опасностите”, казва Андерсън.
И все пак, независимо от всичките предстоящи трудности, броят на желаещите да се преселят на Червената планета постоянно расте. Към 7 май 2013 г. са подадени 78 000 заявки и количеството им се увеличава с всеки ден.
„Мисля, че това ще е най-желаната работа в историята на човечеството”, заключава съоснователят на проекта Mars One Бас Лансдорп. Напомняме, че Mars One планира да изпрати първите колонизатори на Марс през 2023 година. Те няма да се върнат на Земята.
Източник: Vesti.ru
