Човешкият мозък е най-невероятният орган. Той не спира да учудва учените, които и до днес не познават тъмните му кътчета и дебри.
Така е, и до днес знаем много малко за работата на човешкия мозък.
Мозъкът е пълен със загадки и тайни, но за щастие някои от тях вече са разкрити.
Искате ли да ги научите? Тогава да започваме.
Мозъкът не чувства болка
В мозъка няма болкови рецептори. Сивото вещество на мозъка не е чувствително към болка. За съжаление този забележителен факт за нашият мислителен орган не се отнася за главоболието. Тъй като в този случай боли не самият мозък, а прилежащите тъкани. А те са дори твърде възприемиви към болка.
Мозъкът против гъделичкането
Някога опитвали ли сте се да се погъделичкате сами? Ако сте пробвали, то знаете, че е безполезно да го правите. Човек не може да се погъделичка сам.
Изключение прави, и то в редки случаи, гъделичкането на небцето с език. Но защо мозъкът не реагира на самогъделичкането?
Оказва се, че причината е малкият мозък – отдел, отговорен за всичко, което се отнася до движенията и положението на тялото в пространството.
Гъделичкането се възприема от мозъка като потенциална заплаха. Например по вас пълзи отровно насекомо и рефлекторно възниква усещане за гъделичкане, което в такъв случай може и да ви спаси живота (като се почешете или направите замахващо движение).
Но когато се гъделичкате сами, то мозъкът разбира, че в това няма заплаха и не възниква усещане за гъделичкане. Интересен факт, наистина.
Мозъкът е ненадминат измамник
Всяка секунда в мозъка постъпва огромно количество информация (изображение, звук, осезателни и обонятелни усещания и т.н.). Но не всичката постъпваща информация достига до нашето съзнание. Част от нея сякаш мозъкът скрива от нас или преобразува до неузнаваемост.
Не вярвате ли? Готови сме да ви го докажем.
На картинката долу виждате две вертикални червени линии. Коя от тях е по-голяма? Отговорът ви е „дясната“? Ако е така, то вие сте съвсем нормален човек и… не сте прави. Линиите са абсолютно еднакви.
Пак ли не вярвате? Ако вземете линийка и премерите двете линии, съмненията ви ще отлетят. Защото линиите наистина са еднакви.
Сега да кажем, че всички оптични илюзии са възможни благодарение на това, че мозъкът предварително обработва получената информация. Всъщност ние гледаме с очите, но виждаме с мозъка.
Икономичният мозък
Мозъкът е много икономичен и това е факт. Както е известно, мозъчните клетки общуват помежду си с електрически сигнали. Ясно е, че за това е необходима енергия.
Мозъкът употребява около 10-12 вата електроенергия – по-малко от лампата във вашия хладилник. Но що се отнася до кислорода и хранителните вещества, то тук мозъкът не икономисва, като взема около 20% от постъпващото количество.
Мозъкът е невероятно пластичен
Ако някой отдел на мозъка е увреден, то функциите му може да започнат да се изпълняват от другите части на мозъка.
Входните врати – граници на събитията за мозъка
Почти всеки е имал ситуация, когато отива от една стая в друга, а когато стигне там, забравя за какво е отишъл. Познато ли ви е?
Психолозите са стигнали до извода, че една от причините за такъв ефект е пресичането на вратите. Както се оказало, това за мозъка е нещо като граница на събитията.
В момента на пресичането на входната врата мозъкът превключва на приемане на нова информация, при което старата може да се загуби.
Звучи малко неправдоподобно, нали? Но е факт. В резултат на експерименти станало ясно, че хората доста по-добре се справят със задачи в пределите на една стая. За разлика от ситуациите, когато е необходимо да се премине от една стая в друга. В такъв случай доброволците допускали грешки и неточности при изпълнение на поставените им задачи.
Мозъкът никога не спи
Мозъкът е истински работохолик. Той никога не спи. Освен това по време на сън мозъкът е още по-активен, отколкото по време на бодърстване. Звучи парадоксално, но е доказан факт.
Учените смятат, че по време на сън мозъкът обработва постъпилата през деня информация, както и възстановява (според възможностите си) организма. Именно затова добрият сън е много важен за организма.
