Предлагаме ви мнението на Аласдеър Макензи, молекулярен генетик от университета в Абърдийн, Шотландия.
Случаите на морбили в САЩ са достигнали 25-годишен връх през последния месец. Подобна ситуация изживява и Европа.
Това са новини, които можете да очаквате, когато родители спират да ваксинират децата си от 90-те години насам, от страх, че учените им предлагат ваксини, които са по-опасни от самите болести.
Става нещо като мода през последните две десетилетия мнозина да се връщат към естествения и предполагаемо здравословен начин на живот на нашите предци от пред-индустриалните времена.
Страхът около ваксините става част от вярванията на много хора в органичното движение, анти-ГМО и философията на Ню Ейдж. Те все повече отхвърлят способността на науката да подобри живота ни, поставяйки почти религиозно доверие в благоволението на „майката природа“.
В съчетание с това идва пълната вяра в еволюцията. Тя се разглежда като грижовна и състрадателна сила, която е оформила хората и останалата част от естествения свят. Има нарастващо убеждение, че ако естествената еволюция бъде оставена на собствените си способности, тогава всичко ще работи за най-доброто на хората.
Но тази идея за еволюцията е най-малкото неточна. Еволюцията по-скоро е брутален и безразличен, дори опасен противник, който медицинският свят непрекъснато се опитва да манипулира и преодолява.
Вероятно заради блясъка на теорията на Чарлз Дарвин еволюцията е прекалено популярна и общоприета. Но дали реалността е толкова бляскава?
Еволюцията произтича от невъзможността на всеки организъм винаги да предаде съвършено копие на своята ДНК на следващото поколение. За това можем да благодарим на фактори като грешността на машината в живите организми, която копира ДНК; и основната нестабилност на ДНК, когато е изложена на определени химикали или видове радиация, които винаги са съществували в нашата околна среда.
Това означава, че никой не е наследил перфектно копие от ДНК на родителите си. Всъщност, една от причините да имаме двама родители е да се гарантира, че ако нещо се обърка с едно копие от нашите гени, ще има втори ген за защита. Естественият подбор настъпва когато нашата ДНК мутира и тук нещата стават наистина опасни.
Естественият подбор е процесът, чрез който мутациите в един вид, които са „най-подходящи“ за тяхната среда, процъфтяват, докато „по-малко подходящите“ отмират. Естественият подбор диктува всичко, което виждаме около нас, от дължината на вратовете на жирафите до формата на перките на акулите.
Видовете, които имат най-малко полезни мутации, могат да очакват ужасяваща смърт от глад, хищници, канибализъм, болести, суша, наводнения, удавяне и много други неща.
Оставени на произвола на мутациите, по време на средната продължителност от техния живот от 30 до 40 години, майките ще раждат осем до десет деца, само за да загубят половината от тях, преди да достигнат възрастта, където могат да предадат гените си на следващото поколение.
Това е голямата еволюция: неизбежната жестока ерозия на по-голямата част от индивидите, които имат един набор от гени, в полза на малкото щастливо малцинство, което има генетичната способност да оцелее.
Като вървят малко по-бързо от брат си или сестра си, генетичните победители оцеляват. Докато се придържат към живота по време на глад или болест, те наблюдават как техните братя и сестри линеят и умират.
Ако вярваме в данните за човешкото разнообразие, ние сме вид, който е намалял до само около 600 индивида преди повече от 100 000 години. Това е реалността на това откъде сме дошли как „Майката природа“ ни е оформила като индивиди.
За съжаление, разбира се, и днес сме свидетели на развитие на хората, при което все още хиляди умират от болести, милиони гладуват от лишения, поради неравностойни общества и липса на достъп до чиста вода, храна и лекарства. Така в много области все още оставаме на милостта на естествения подбор, най-малко моралния начин за развитие на един вид. Това налага спешно и дори агресивно спиране на еволюцията на човешкия род. Единственият начин да направим това е да прегърнем резултатите от научните изследвания. Най-голямото ни постижение като вид е да се освободим от чистата и жестока еволюция, от естествения подбор. Това означава, че се нуждаем от ГМО храни, за да избегнем глада като причина за смъртта на милиони.
Нуждаем се от изкуствени добавки, за да гарантираме, че храната, която отглеждаме, може да бъде безопасно консумирана от нарастващото население преди да се развали. И най-важното от всичко, ние се нуждаем от ваксини за предотвратяване на болести.
Никога повече не трябва да оставяме децата си на гнева на Майката Природа, да ги подлагаме на естествения подбор и силите на собствения им организъм. Науката се развива и от там трябва да идва развитието, включително и на видовете, а не от жестокия естествен подбор.
Публикувано в изданието Sciencealert.com.
