Защо някои хора обичат горчиво, тъмно кафе, други харесват бира, а трети не могат без сладката кока кола?
Ученият Мерилин Корнелис търси вариации в нашите гени на вкуса, които биха могли да обяснят различните предпочитания към напитките, защото разбирането на тези предпочитания може да покаже начини за намеса в хранителния режим на хората.
За изненада на Корнелис, нейното ново проучване направено във факултета по медицина към Северозападния университет показва, че вкусовите предпочитания към горчиви или сладки напитки не се основават на вариации в нашите гени на вкуса, а по-скоро във вариации на гените свързани с психоактивните свойства на тези напитки.
„Генетиката, която е в основата на нашите предпочитания, е свързана с психоактивните компоненти на тези напитки“, казва Корнелис, асистент по превантивна медицина в Медицинския факултет на Северозападния университет.
„Хората харесват начина, по който кафето и алкохолът ги карат да се чувстват. Ето защо ги пият. Не е вкусът“.
Изследването подчертава важните компоненти на поведението и наградата за избор на напитки и допълва нашето разбиране за връзката между генетиката и консумацията на напитки – и потенциалните бариери за намеса в хранителния режим на хората, обяснява Корнелис.
Захарните напитки са свързани с много заболявания и здравословни усложнения. Приемът на алкохол е свързан с повече от 200 болести и представлява около 6% от смъртните случаи в световен мащаб.
Корнелис е намерила един вариант в ген, наречен FTO, свързан със захарни подсладени напитки. Хората, които са имали вариант на гена FTO – същият вариант, който преди това е бил свързан с по-нисък риск от затлъстяване – изненадващо предпочитат напитки, подсладени със захар.
„Това е нелогично“, казва Корнелис. „FTO е нещо като мистериозен ген и не знаем точно как е свързан със затлъстяването. Вероятно играе роля в поведението, което би било свързано с управлението на теглото.“
„Доколкото ни е известно, това е първото проучване на асоциацията за консумация на напитки, основано на генома, въз основа на вкусовата перспектива“, каза Виктор Чжонг, също автор на изследването в Северозападния университет.
„Това е и най-изчерпателното проучване на асоциацията за консумация на напитки досега“.
Напитките са били категоризирани в група с горчив вкус и група със сладък вкус. Горчивата група е включвала кафе, чай, сок от грейпфрут, бира, червено вино и алкохол. Сладката е включвала подсладени със захар напитки, подсладени напитки и сокове с изкуствени подсладители. Тази класификация на вкуса е била предварително утвърдена от учените.
Консумацията на напитки се определя, като се използват 24-часови диетични дневници или въпросници. Учените са преброили броя на порциите от тези горчиви и сладки напитки, консумирани от около 336 000 индивиди във Великобритания. След това са провели проучване на асоциацията по отношение на генома, за консумация на горчивите напитки и консумацията на сладки напитки.
И накрая, те са сравнили ключовите си констатации от проучването във Великобритания с три американски контролни групи, като констатациите са били потвърдени и при тях.
Изследването е публикувано в изданието Human Molecular Genetics.
