Международен екип геолози започват през март изграждането на сонда в Мексиканския залив, с която ще се опитат да извадят от дъното на морето останки от метеорита, паднал на полуостров Юкатан преди 65 милиона години и погубил динозаврите, съобщава Science.
В края на периода креда на Земята е паднал 10-километров астероид, който се е „приземил“ в района на южната част на съвременно Мексико, оставил след себе си 180-километрова дупка с дълбочина 20 километра, която впоследствие била залята от водите на океана.
Падането на астероида е било приблизително равно по сила на взрив на сто хиляди атомни бомби с обща мощност 240 млн. мегатона тротилов еквивалент.
То е породило мощно цунами и облак от прах, покрил Земята за няколко десетки години, и е довело до масово изригване на вулкани в бъдеща Индия, изхвърлили още повече пепел и прах. Всичко това според повечето геолози е предизвикало масова гибел на растенията, а след това и на всички големи животни с маса повече от 25 килограма.
Тази седмица геолози от Британската геоложка служба и техни американски колеги обявиха намерението да пристъпят към подводни разкопки на територията на кратера Чиксулуб, който се е формирал при този катаклизъм. В централната част на тази дупка според изследователите има малка планина, която може да съдържа останки от астероида, разтопени по време на падането.
Тези породи, както се надяват учените, ще им помогнат да определят с точност към кое семейство астероиди принадлежи убиецът на динозаврите и да разкрият неговия химичен състав. Освен това учените искат да си отговорят на няколко спорни въпроса за въпросния катаклизъм – дали той е предизвикал рязко окисление на Световния океан в резултат на разтварянето на карбонати във водата и наистина ли е бил главната причина за измирането.
- Метеоритът убиец на динозаврите предизвикал серия вулкани
- Вулканите не са били способни да изтребят динозаврите
- Изследват кратера на метеорита, погубил вероятно динозаврите
За отговор на всички тези въпроси учените ще трябва да преодолеят почти километър и половина калцит и други утаечни породи, формирани в кратера Чиксулуб за изминалите 65 милиона години. По-древната част от тези породи също представлява интерес за науката – тяхното изучаване ще помогне да се разбере как са се възстановили екосистемите на Земята след падането на астероида и да се оцени кои видове от морската флора и фауна са оцелели.
Освен това биолозите се надяват да открият следи от бактерии, образували се веднага след раждането на Чиксулуб, които са могли да живеят в горещите и богати на минерали води, заточени под Земята след „приземяването“ на астероида. Ако учените успеят да намерят тяхна ДНК, то такива микроби могат да станат добър пример за това, как животът може да съществува извън пределите на Земята.
