Учени потвърдиха, че на дълбочина от 200 000 км под видимата повърхност на Слънцето се намира мощно магнитно динамо.

То е отговорно за появата на слънчеви петна и допринася за възникването на силни слънчеви изригвания и коронални изхвърляния на маса.

За сравнение, магнитното динамо на Земята, което генерира глобалното магнитно поле на нашата планета, е разположено във външното ядро. Там конвекцията на разтопено желязо създава електрически токове.

Ядрото на Слънцето представлява ядрена пещ от раздробени атоми. А вътрешните две трети на звездата образуват радиационна зона с гама-лъчение. Затова там не може да се генерира слънчево магнитно поле.

Вместо това цялата конвекция се случва във външната третина на Слънцето, известна като конвективна зона.

Досега учените не бяха сигурни дали магнитното динамо на Слънцето се намира в тънък слой близо до повърхността, или се простира в целия конвективен слой.

Най-популярната теория гласеше, че то се генерира на границата между долната част на конвективната зона и радиационната зона

Тази граница се нарича тахоклина. Сега учените са открили преки доказателства, че магнитното динамо на Слънцето се намира именно там.

За целта авторите на изследването са използвали данни от дългогодишни наблюдения на Слънцето, събрани от космическия апарат SOHO и телескопите на Националната слънчева обсерватория на САЩ.

Те са измерили променливия характер на трептенията, които се разпространяват във фотосферата на Слънцето на всеки 45-60 секунди.

Фотосферата е видимата повърхност на Слънцето, където се появяват слънчевите петна (области с по-студена плазма и по-силни магнитни полета) и слънчевите изригвания (мащабни изхвърляния на радиация и енергия).

Трептенията се влияят от структурата на слънчевите недра, която се определя от потоците плазма в конвективния слой.

Температурата и движението на тези плазмени потоци влияят на периода и амплитудата на трептенията, докато те преминават през тях, преди да достигнат фотосферата.

Установено е, че плазмените потоци във вътрешността на Слънцето образуват модел, наподобяващ пеперуда

Той съответства на промяната в разположението на слънчевите петна по време на 11-годишния цикъл на слънчевата магнитна активност.

Измерванията показват, че този „пеперуден“ модел произхожда от тахоклината, разположена на 200 000 километра под слънчевите петна на фотосферата.

В тахоклината въртенето на плазмата задвижва електрически ток, който генерира магнитното поле.

По-доброто разбиране на това как се генерира магнитното поле на Слънцето и как то допринася за създаването на слънчеви петна, изригвания и коронални изхвърляния на маса (потоци плазма, изхвърлени в космоса) може да помогне за по-точното прогнозиране на опасното космическо време.

Слънчевите изригвания могат да изпратят потоци от заредени частици към Земята, които да нарушат работата на сателити, комуникационни системи и енергийни мрежи. Застрашат и живота на астронавтите.