Учени са открили нов орган: набор от слюнчени жлези, разположени дълбоко в горната част на гърлото. Счита се, че тази област на носоглътката – зад носа – не съдържа нищо друго освен микроскопични, дифузни, слюнчени жлези; но новооткритият комплект е с дължина средно около 3,9 сантиметра. Поради местоположението им върху парче хрущял, наречено torus tubarius, откривателите на тези нови жлези са ги нарекли тубариалните слюнчени жлези. Вероятно жлезите смазват и овлажняват горната част на гърлото зад носа и устата, пишат изследователите в списанието Radiotherapy and Oncology.
Откритието е станало случайно. Изследователи от Холандския институт за рак използват комбинация от CT сканиране и позитронно-емисионна томография (PET), наречена PSMA PET-CT, за да изследват рака на простатата. При сканирането с PSMA PET-CT лекарите инжектират радиоактивен „трасиращ агент“ в пациента. Този индикатор се свързва добре с протеина PSMA, който е повишен в раковите клетки на простатата. Клиничните проучвания са установили, че PSMA PET-CT сканирането е по-добро от конвенционалните образи при откриване на метастазиран рак на простатата.
PSMA PET-CT сканирането също е много добро за откриване на тъкани на слюнчените жлези, които също са с високо съдържание на PSMA. Досега имаше три известни слюнчени жлези при хората: една под езика, една под челюстта и една в задната част на челюстта, зад бузата. Отвъд тях, може би хиляда микроскопични слюнчени жлези са разпръснати из лигавицата на гърлото и устата, казва съавторът на изследването от Холандския радиационен онкологичен институт Вутер Фогел.
„И така, представете си нашата изненада, когато намерихме тези слюнчени жлези“, казва Фогел.
За да потвърдят откритието, Фогел и колегите му са заснели 100 пациенти (99 от тях мъже поради фокуса върху рака на простатата) и са установили, че всички те имат новооткритите жлези. Те също така са дисектирали този регион на назофаринкса от два трупа от програма за даряване на човешко тяло и са установили, че новооткритият регион се състои от тъкан на лигавичните жлези и канали, оттичащи се в назофаринкса.
Откритието може да бъде важно за лечението на рак. Лекарите, използващи лъчение на главата и шията за лечение на рак, се опитват да избегнат облъчването на слюнчените жлези, казва Фогел, защото увреждането на тези жлези може да повлияе на качеството на живот.
„Пациентите могат да имат проблеми с храненето, преглъщането или говоренето, което може да бъде истинско бреме“, казва той.
Но тъй като никой не е знаел за тубариалните слюнчени жлези, никой не се е опитвал да избегне радиацията в този регион. Изследователите проучили записи от повече от 700 пациенти с рак, лекувани в Университетския медицински център Гронинген, и установили, че колкото повече лъчение са получили пациентите в областта на неизвестните жлези, толкова повече странични ефекти се съобщават при тяхното лечение. По този начин новото откритие може да доведе до по-малко странични ефекти при пациенти с рак.
„Следващата ни стъпка е да разберем как най-добре можем да пощадим тези нови жлези и при кои пациенти“, казва Фогел. „Ако успеем да направим това, пациентите могат да получат по-малко странични ефекти, което ще бъде от полза за цялостното им качество на живот след лечението.
