Изследователи са анализирали генома на хилядолетно дърво – бодлив бор от Белите планини, в Калифорния, надявайки се да открият тайните на неговото дълголетие.

Образци от тъкани са взети от игличките и семената на дървото.

Дълбоко в структурата на древното, възлесто дърво, оцеляло през хилядолетия, учените са открили геном, състоящ се от 24 милиарда части, който не показва никакви признаци на биологично стареене.

Резултатите от изследването, координирано от Калифорнийския университет в Дейвис, бяха публикувани в изданието Daily Galaxy. Генетичното секвениране е извършено от учени от университета „Джонс Хопкинс“.

Две характеристики веднага привличат вниманието като възможни фактори, допринасящи за изключителната продължителност на живота на дървото.

Първо, бодливият бор притежава гени, свързани с устойчивост към болести

Сред тях се откроява клас рецептори, богати на левцин и свързващи нуклеотиди, които играят важна роля в имунната система на растението.

Второ, дължината на неговите теломери е по-голяма в сравнение с други иглолистни дървета

Теломерите са защитни „шапчици“ в краищата на хромозомите, които предпазват генетичния материал от разрушаване при клетъчното делене.

По-дългите теломери обикновено се свързват с по-бавно стареене на клетките.

Въпреки това авторите на проучването подчертават, че нито една от тези особености не предоставя достатъчно убедителни доказателства за пряката им роля в дълголетието на дървото.

Необходими са допълнителни изследвания, за да се установи точният механизъм.

Стивън Залцбърг, професор по биомедицинско инженерство в „Джонс Хопкинс“, отбеляза, че сглобяването на геном от 24 милиарда базови двойки – осем пъти по-голям от човешкия – е било огромно техническо предизвикателство.

Според него голяма част от генома се състои от повтарящи се „отпадъчни“ ДНК последователности, които бодливият бор изглежда е запазил през милиони години еволюция без видими вреди.

Ръководителят на проекта Дейвид Нийл, почетен професор по ботаника в Калифорнийския университет в Дейвис, описва резултата като „фундаментален ресурс“, а не като окончателно обяснение.

„Секвенирането на едно дърво не ни дава ясна представа за генетичната основа на дълголетието. Но наличието на референтна геномна последователност е необходим реагент в съвременната биология, приложим както за човешкото здраве, така и за всичко останало“, подчертава той.

Дървото, което не остарява

Изглежда, че бодливият бор не е подвластен на биологичното стареене, както повечето организми.

Стареенето е процес, при който клетките остаряват и умират без да се обновяват, което в крайна сметка води до смъртта на организма.

Тези борове не носят генетични маркери, свързани с този процес.

Когато умират, причината обикновено е външна – пожар, буря, нападение от насекоми или физическо увреждане, а не старост в биологичния смисъл на думата.

Дейвид Нийл признава, че е трудно да се отхвърли идеята за потенциално неограничен живот, когато се изучава организъм, способен да живее пет хиляди години.

„Може би едно сравнително изследване между нещо, което живее 5000 години, и нещо или някой, който живее до 100 години, би било информативно“, коментира той.

Ученият обаче добавя, че бодливият бор може просто да е биологично изключение без пряк аналог при други видове.

Припомняме, че според една научна хипотеза нашите предци бозайници са загубили гените си за дълголетие поради необходимостта да се размножават бързо, за да оцелеят в епохата на гигантските динозаври.