Нивото на развитие на извънземните цивилизации може да се оцени по въглеродната маса на планетите, сочи ново проучване.

Ако на най-близките до нас екзопланети съществува живот, той най-вероятно не се е развил отвъд микробен стадий и не представлява заплаха за човечеството.

До този извод стига изследване на астробиолози и информатици от Северноаризонския университет, пише в сп. International Journal of Astrobiology.

Авторите на проучването прилагат иновативен подход за оценка на еволюционния етап, достигнат от живота на дадена планета. Чрез измерване на количеството фиксиран въглерод.

Те изхождат от предпоставката, че дори животът да възникне, неговото развитие не е автоматично. Скоростта и посоката на еволюцията зависят пряко от условията на средата.

Ярък пример за това е Земята, където биоразнообразието в топлите и влажни климатични пояси е значително по-голямо в сравнение със студените и сухите райони.

Планетите с най-голям потенциал за живот често обикалят около червени джуджета

Това означава, че те получават по-слаба светлина и често са в състояние на „приливно заключване“, при което само едната им страна е постоянно обърната към звездата.

В работата си екипът използва модели на температурата, осветеността и валежите на екзопланети, разработени по-рано от Денис Сергеев от Бристолския университет.

За сравнение, на Земята са били фиксирани около 2,4⋅10²⁵ грама въглерод през 3,2-та милиарда години преди появата на по-ефективните васкуларни растения.

След това са фиксирани още 7⋅10²⁵ грама въглерод до появата на човека.

Изследователите изчисляват, че екзопланетата TRAPPIST-1e, макар и с няколко милиарда години по-стара от Земята, е успяла да фиксира едва 21% от въглерода на нашата планета.

Екипът е извършил изчисления за общо 29 потенциално обитаеми екзопланети в близост до Слънчевата система

Резултатите показват, че само на две от тях – GJ 1061c и K2-3d – животът теоретично би могъл да е изпреварил земния.

И двете планети са по-големи, по-горещи и по-стари от повечето земеподобни планети в нашето обкръжение.

За още три планети се предполага, че животът на тях може да е достигнал етап, съответстващ на мезозойската ера на Земята, известна като епохата на динозаврите.

Важно е да се отбележи, че това са оценки, а не категорични доказателства

Развитието на живота и особено възникването на разум зависят от безброй фактори, включително климатични. Разликите между биосферата на пустините и тази на тропическите гори на Земята са красноречив пример за това.

„Разсъждавайки за съществуването на разумен живот в Галактиката, физикът Енрико Ферми задава знаменития въпрос: „Къде са всички?“ Нашето изследване дава един възможен отговор: около нас е тихо, защото повечето близки земеподобни планети вероятно изостават еволюционно и животът там не е напреднал отвъд микробен стадий. Изглежда, можем да спим спокойно“, коментира професор Крис Даути, ръководител на проучването.