Американските сеизмолози успяха да изяснят от какво се състои слоят, разположен между литосферата и горния слой на мантията. Оказва се, че той представлява струпване на магма. Така е опровергана хипотезата, че на границата на литосферата и астеносферата няма течни породи.
Учените винаги са се интересували какво се намира непосредствено под литосферата, или както са свикнали да я наричат – земната кора. Тъй като е невъзможно това са се разбере пряко, понеже и най-дълбоките сонди не стигат границата на литосферата, то се налага да се действа по косвени пътища. И ето че в първата половина на миналия век немският сеизмолог Бено Гутенберг, изследвайки скоростта на разпространение на сеизмичните вълни, открил астеносферата – горния слой на мантията.
Гутенберг забелязал, че около долната граница на литосферата въпросните сеизмични вълни винаги съществено намаляват своята скорост. Тоест налага им се да преодоляват някаква бариера. По-нататъшните изследвания, проведени в различни места на нашата планета, показали, че тази бариера е навсякъде – астеносферата лежи на дълбочина 80-100 километра под континентите и на 50-70 километра под океаните. Долната й граница е на около 250-30 километра дълбочина.
И така, известно време се смяташе, че под земната кора е разположена астеносферата. Но във втората половина на ХХ век става ясно, че между нея и литосферата има още нещо. Според получените данни този слой, напомнящ на желе от сандвич с фъстъчено масло (според образното изказване на един от сеизмолозите) се състои или от доста влажни, или от разтопени породи.
Интересът на изследователите към този загадъчен слой се обяснява и с това, че той по-скоро влияе на формирането на природните явления. Затова, ако се знае всичко за нея, то тези явления ще може да се прогнозират по-точно. Едва наскоро сеизмолозите от океанографския институт Скрипс в САЩ са успели да повдигнат завесата на тази загадка.
Учените провели изследване на долните граници на литосферата по крайбрежието на Никарагуа, под плочата Кокос. Там те се натъкнали на любопитен слой с дебелина 25 км, състоящ се от частично разтопени породи. Той се намира на дълбочина 50 км, но астеносферата не е част от него, тъй като сеизмичните вълни се разпространяват по нея с доста висока скорост.
„Това беше истинска изненада. Готвехме се да изучаваме кръговрата на течностите в земната кора в зоната на субдукция, а се натъкнахме на частично разтопен слой”, казва водещият автор на изследването Самер Наиф. Според новите данни този слой практически изцяло се състои от лава.
Някои скептици обаче се съмняват в това, понеже други изследвания показали, че по-древната океанска литосфера няма такава течна граница. А младата от геоложка гледна точка плоча Кокос може да носи остатък от магма, която е прилепнала към нея отдолу. Това може да се е случило по време на нейното формиране в съседния срединноокеански хребет.
Сега екипът на Наиф се готви за ново изследване – учените искат да изяснят какъв е произходът на откритата от тях магма. Точно това може да постави окончателна точка в спора за природата на границата между астеносферата и земната кора.
Източник: Pravda.ru
