Продължава търсенето на кандидати за знаменитите Шнобелови награди (Ig Nobel Prize), които се присъждат за най-съмнителните и глупавите постижения в различни области на науката. Те се връчват тържествено в Харвардския университет около седмица преди Нобеловите награди.
Комитетът по Шнобелови награди, състоящ се от журналисти на сп. Annals of Improbable Research („Анали на невероятните изследвания”), който е учредил утешителната премия още през 1991 г., търси своите лауреати, като изучава сериозни научни издания. И ето че вече има заявки за победители през 2013 година – едната е в сп. Journal of Experimental Biology, а другата – в сп. Current Biology.
Черно-бяла защита
Група физици оптици от Унгария и еколози от Швеция (Journal of Experimental Biology) е разгадала древна загадка. Най-после е ясно защо зебрите са на райета.
Смяташе се, че ивиците са необходими за маскировка, за да могат зебрите да се сливат с околния африкански ландшафт и да стават неразличими за хищниците. Изследователите опровергали тази разпространена дори сред учените заблуда. Райетата се виждат отлично. Особено нощем при лунна светлина, когато много хищници излизат на лов за зебри.
Но все пак ивиците имат защитна функция. Те най-малко от всичко привличат хапещите насекоми. Учените първоначално издигнали тази идея като хипотеза, а после я доказали експериментално. А именно – взели три дорести коня и боядисали единия в бяло, другият – в черно, а третият – като зебра, тоест на черно-бели райета, след което животните били изпратени да пасат.
След известно време изследователите преброили полепналите към конете насекоми. Най-малко били те на раирания кон. И оттук направили извод, че ивиците, по-точно вертикалните, защитават от насекоми.
Според експериментаторите маскировката се дължи на това, че ивиците поляризират отразената светлина, а насекомите я възприемат зле. Разбира се, пътьом учените успели да отговорят и на друг въпрос, който ги вълнувал: зебрите черни с бели ивици ли са, или са бели с черни ивици? Изучаването на ембриони на зебри показало, че цветът на малкото в утробата първо е черен. Белите ивици се появяват по-късно. Тоест зебрите са черни на бели райета.
Изследването на ролята на райетата в живота на зебрите е проведено със средства на Унгарския научен фонд, Шведския изследователски съвет и университета в Лунд.
Така си и остава обаче загадка защо другите африкански животни не са станали в процеса на еволюция раирани като зебрите.
Скарабеите са извънземни (?)
Торните бръмбари, скарабеите, търкалят топчета тор от едно място на друго, ориентирайки се по звездите. Конкретно тези насекоми използват за навигация добре видимия ръкав от нашата спирална галактика – Млечния път. До този потресаващ извод са стигнали учените от същия този шведски университет в Лунд, за което съобщили в сп. Current Biology.
Експериментите били проведени от група изследователи под ръководството на професора по екология Ерик Варант. Учените изследвали скарабеите на специално подготвена арена. В нея бръмбарите трябвало да намерят най-краткия път от центъра до края – там, където може да скрият заветната си топка от тор.
Пускайки бръмбарите на поход, учените ги закривали със специални шапчици от Слънцето, по което те се ориентирали денем, и от Луната, която се смятало, че им служи за навигация нощем. Постепенно станало ясно, че на бръмбарите им стигат само звездите. Експериментите, повторени в планетариума на Йоханесбург в ЮАР, потвърдили това. Там се изяснили дори съзвездията, необходими на бръмбарите за избиране на най-краткия маршрут. Оказало се, че скарабеите се нуждаят само от ръкава на Млечния път. Без него ходели в кръг.
„Тези насекоми почти не използват за навигация земни обекти – с удивление отбелязала участничката в изследването д-р Мария Даке. – Те са единствените живи същества, които се ориентират по звездите.”
Едва ли на древните египтяни им е била известна връзката на бръмбарите със звездите и Млечния път, но по някакви причини те почитали тези животинки свръх всякаква мярка. Смятали ги за свещени богове на Слънцето. А да не би пък скарабеите да не са съвсем наши? Може да са доведени на Земята от някакви богове от рода на тези, които са знаели защо е необходимо да се строят пирамиди. Да са ги донесли от планета, от която също добре се вижда ръкавът на нашата спирална галактика. Което не ще да е толкова далече…
Впрочем…
Не всички глупави изследвания са еднакво съмнителни
През 2006 г. холандците Барт Кнолс и Рууд де Йонг от аграрния университет във Вагенинген получили Шнобелова награда по биология за откритието си, че самките на маларийния комар Anopheles gambiae еднакво охотно налитат на миризмата на лимбургско сирене и също толкова ароматни мъжки чорапи. Смешно ли ви е? Разбира се.
Но скоро възтържествувал основният принцип на хумористичната премия. Тя се присъжда за научни постижения, „които първоначално предизвикват смях, а после ни карат да се замислим”. И се замислили чак след четири години. През 2010 г. група учени от Института по здраве в Ифакаре, Танзания, публикували в сп. PLoS ONE статия с описание на оригинален капан за маларийни комари. За примамка в него служели синтетични вещества, аналогични на тези, които се съдържат в мъжките чорапи. Тоест въглероден диоксид, амоняк, L-млечна киселина и редица алифатни карбоксилни киселини, влизащи в състава на човешката пот.
Учените от Танзания експериментирали със синтетичната примамка, като сравнявали нейната ефективност с естествена – тоест с чорапи, които свалил от краката си 26-годишен доброволец, след като ги носил цял ден.
Тестовете, проведени в африкански колиби, показали, че и двете примамки действат еднакво ефективно. Налитат им пет пъти повече комари, отколкото обикновено налитат на голи хора.
Само след година, през 2011-а, благотворителната фондация „Бил и Мелинда Гейтс” отделила почти 1 милион долара за промишленото производство на капана. И вече изобщо не е смешно.
Източник: КР
