Група изследователи от Испания под ръководството на Фернандо Морено от Андалуския астрофизичен институт е провела анализ на последните събития, свързани с телата от Главния астероиден пояс и изучавани продължително с Големия канарски телескоп.
Става дума за астероиди от Главния астероиден пояс, който се намира между орбитите на Марс и Юпитер. Техният произход и поведение в голяма степен остава загадка, тъй като според водещата теория за формиране на Слънчевата система под действието на слънчевото излъчване водата, газовете и другите летящи вещества би трябвало да са изместени в периферията й. В резултат близо до центъра са останали само тежки елементи от рода на силиций и желязо.
Разбира се, част от кометите от делечните райони (например от облака на Оорт) периодично попадат навътре в системата и могат да променят орбитата си в резултат на гравитационното въздействие от големите планети. Но това не обяснява практически кръговите орбити на кометите в астероидния пояс – те просто не могат да се формират под влиянието на странично въздействие.
Според изследването на испанците поне на десет астероида от пояса периодично се появява тънка издължена опашка от частици прах. Предмет на особено внимателно разглеждане станало тялото P/2012 F5 (Gibbs). С компютърен модел учените са стигнали до извода, че тази опашка от кометен тип не е живяла дълго. Освен това породилите я събития са се случили около 1 юли 2011 г. (плюс-минус двайсет дни), тоест по астрономически мерки, едва ли не преди пет минути.
Като отчели размерите и албедото на опашката, астрономите пресъздали нейния състав и размера на частиците и установили, че самият астероид е с диаметър 200–300 м, а е изхвърлил от себе си поне половин милион тона вещество във вид на твърди частици, а не на газове, следи от които не са открити.
Независимо от размера на частиците прах тяхната скорост почти не варирала. Всичко това изключва варианта за възникването на опашката в резултат на изпаряване на лед от повърхността на астероида, тъй като тогава в опашката неизбежно би трябвало да има газове, а не само прахови частици.
Причината за такова поведение, според изследователите, може да са две явления. Става дума или за сблъсък с друг астероид, или (което е по-вероятно) за излишното въртене на астероида поради ефекта на Ярковски*. При достигане на определена скорост на въртене част от повърхностния слой се разлита в различни посоки, създавайки въпросната кометна опашка.
Отчет за изследването е публикуван в Astrophysical Journal Letters.
–––
*Ефектът на Ярковски е формулиран за първи път от Иван Ярковски през 1900 г. и се състои в това, че едната страна на астероида се нагрява от слънчевите лъчи повече от другата. В резултат започва да действа естествена реактивна сила, постъпваща откъм нагрятата страна.
