Някои скорпиони, подобно на гущери, откъсват опашката си. При това те губят не само отровното си оръжие, но и част от храносмилателната система, което впрочем не им пречи да живеят, да се хранят и размножават още няколко месеца, пише ScienceNOW.
Способността на някои животни да откъсват част от тялото си или орган, за да се спасят, се нарича автотомия. Най-известният пример, естествено, са гущерите. Но кой още освен тях е способен на подобно нещо? Октоподите – те могат да откъснат пипалата си; раците – да откъснат щипците си; на насекоми и паяци не им е жал за краката.
Има и по-екзотични случаи – морските краставици хвърлят „в лицето“ на хищника собствените си вътрешности, а бодлокожите мишки буквално се събличат, оставяйки на врага своята кожа, която при тях лесно се отделя от тялото, а след това бързо се възстановява.
В статия, публикувана в изданиетоо PLoS ONE, екип зоолози от няколко научноизследователски центрове на Латинска Америка и САЩ, описват още един необичаен случай на автотомия. Оказва се, скорпионите от рода Ananteris в случай на нужда могат да откъснат опашката си с отровното жило. (Впрочем тази част от тялото на скорпиона е правилно да се нарича не опашка, а част от корема.)
За първи път автотомия у един от видовете Ananteris е забелязана още в края на XIX век, но това била просто единична констатация на факта, без каквито и да било детайли. Този път изследователите са изяснили, че 14 вида могат да откъсват задната, закривена част на корема. Когато усетят атака от нещо голямо, с което не могат да се справят, скорпионите се решават на отвличащ вниманието ход – откъснатата „опашка“ се огъва пред нападащи подобно на опашката на гущера, докато бившият ѝ собственик се старае някъде да избяга.
Но ако с откъснатата „опашка“ на скорпионите всичко е наред, то с регенерацията нещата не стоят точно така – мястото зараства доста бързо, но тази част не пораства отново. И проблемът тук дори не е в това, че скорпионът се лишава от отровното жило. Заедно с „опашката“ той губи част от храносмилателната си система и ануса – тоест той просто вее не може да се избави от екскрементите.
Това впрочем не пречи на „безопашатия“ скорпион да живее още около 8 месеца, макар натрупващите се преработени хранителни остатъци да карат останалата част на корема да се раздува все повече. Екскрементите може да се натрупат дотолкова, че под техен натиск понякога скорпионите губят още един заден сегмент от тялото си.
Според авторите и в природата, и в лабораторни експерименти да загубят „опашката“ си се решават повече мъжките, а не женските. Макар и лишени от отровно оръжие, мъжките скорпиони могат да се прехранят, да ловуват дребна плячка и което е най-главно – липсата на „опашка“ не им пречи да се чифтосват с женските.
Очевидно възможността за останалите 8 месеца да продължат своя род в еволюционен смисъл напълно компенсира неудобствата, които им причинява липсата на анално отверстие.
