Японски охлюви се спасяват като гущери

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Dr Masaki Hoso
Антония Михайлова

При нападане от змии някои японски охлюви постъпват подобно на гущери, като откъсват парче от собствените си крака. Докато змията се подлъгва по оставената част от тялото, охлювът успява да се скрие.

Не само гущерите и саламандрите откъсват опашки и крайници за самозащита. Подобно средство използват и охлювите Satsuma caliginosa, живеещи на Японските острови. С тези охлюви се храни местната змия Pareas iwasakii. За да оцелее, S. caliginosa прибягва до различни трикове. Например зоолозите са открили, че охлювът предпочита да живее в раковина, навита срещу часовниковата стрелка, тъй като в противен случай змията по-лесно улавя своята плячка. Още един трик е укрепеният отвор в раковината – ако охлювът успее да се скрие, змията много трудно ще го извади навън.

Но усъвършенстван вход в раковината имат само възрастните охлюви. Младите особи се измъкват от положението по друг начин. Зоолозите от Центъра по природно биоразнообразие в Холандия са открили, че младите охлюви пренасят в жертва на атакуващата ги змия част от своите крака. В експерименти около 60% от охлювите оцелявали след среща с хищниците, а половината от спасилите се охлюви се лишавали от част от тялото си.

Изследователите подчертават, че става дума именно за автотомия, а не че змията е откъснала част от крака.

С възрастта охлювите все по-малко са склонни да се разделят с краката си и повече разчитат на укрепената си раковина. Краката израстват наново, но това отнема около месец. Освен това може да се предположи, че с ампутирания крак шансовете на охлюва за оцеляване намаляват, тъй като при коремоногите те са единственото средство за придвижване. Но както отбелязват авторите, в природата охлюви с възстановени крака се срещат много по-често, отколкото такива, които са успели да запазят краката си незасегнати. С други думи, за S. caliginosa ампутацията на крайниците очевидно не е толкова голяма заплаха за съществуването на популацията и вида.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. Proceedings of the Royal Society B.

Източник: LiveScience

Категории на статиите:
Природа

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори