Учени установиха, че в зората на своето съществуване Слънчевата система е изхвърлила завинаги пета планета гигант.

Днешният облик на нашата Слънчева система се дължи на странно стечение на обстоятелствата. Някога от нея е била прогонена пета голяма планета.

Именно този загадъчен леден гигант е спасил спътниците на Юпитер и Уран от унищожение, докато планетите са сменяли своите места, пише Space.

Изследователи са провели компютърно моделиране на ранната Слънчева система

Създали са 122 варианта на цифрови симулации.

В тях те са променяли първоначалния брой планети, траекториите на тяхното движение и масата на обектите в пояса на Кайпер.

Основното внимание на учените е било насочено към орбитите на спътниците на Юпитер и Уран. Те са останали почти непроменени в продължение на милиарди години.

Математическите изчисления показват, че преди около 3-4 милиарда години големите планети са били разположени много по-близо една до друга и до Слънцето. След това са започнали да мигрират към сегашните си позиции.

В условията на такова хаотично „космическо блъскане“ вероятността за едновременното оцеляване на спътниковите системи на Юпитер и Уран без външен фактор е била… 1%.

Стабилното състояние на системата, което съществува днес, се оказва възможно само при едно условие. А именно – ако първоначално е съществувал допълнителен леден гигант.

Според компютърната реконструкция, през първия милиард години от съществуването си Юпитер се е приближил твърде много до тази „излишна“ планета.

Мощният гравитационен тласък ѝ е придал втора космическа скорост, буквално изхвърляйки обекта извън пределите на Слънчевата система в мрака на междузвездното пространство.

Самото изхвърляне на планетата не е защитило директно спътниците. Но докато тя е била в системата, е предпазила Уран от опасно сближаване с другите гиганти.

Въпреки че спътниците са оцелели, този хаос е оставил своите следи

Юпитер за известно време е изгубил контрол над орбитите на своите луни, а в Уран се е врязал огромен обект, който буквално е „преобърнал“ планетата настрани.

Повече от три десетилетия астрофизиците не можеха да докажат теорията за образуването на черни дупки без мащабни звездни катаклизми, докато ново изследване най-накрая не обясни този процес с математическа формула за колапса на кристали на пространство-времето.