Животът може потенциално да възникне и да съществува дори в най-тъмните и студени кътчета на космоса, предполага ново изследване.

Какво е планета-сирак?

Планетарните системи често се формират по хаотичен начин. В ранните етапи от тяхното развитие гигантските планети могат да се доближат опасно една до друга. Това понякога води до изхвърлянето на някой от „съседите“ извън пределите на звездната система.

Тези „изгонени“ светове се наричат „свободно реещи се планети“ или планети-сираци, тъй като пътешестват из галактиката, без да обикалят около звезда.

Предишни изследвания показаха, че след като бъдат изхвърлени в дълбокия космос, тези гигантски планети могат да запазят някои от своите естествени спътници.

Океани от течна вода могат да се задържат на луни, обикалящи около планети-сираци, в продължение на до 4,3 милиарда години, твърди група учени.

Това е достатъчно дълъг период, за да може там потенциално да възникне сложна форма на живот.

Условие №1: Приливно нагряване

Според изследователите, цитирани от Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, тези далечни луни могат да останат достатъчно топли благодарение на комбинация от плътна водородна атмосфера и приливно нагряване.

Въпреки че спътниците оцеляват след „изгонването“ на своята планета, орбитите им могат да се променят драстично. Вместо да се движат по почти кръгови траектории, те често започват да обикалят около планетата си по силно удължени, елиптични орбити.

Докато спътниците се приближават и отдалечават от своята планета при всяко завъртане, мощните гравитационни сили постоянно ги разтягат и свиват.

Това многократно разтягане генерира вътрешна топлина чрез триене – процес, известен като приливно нагряване. Учените са установили, че тази топлина може да бъде достатъчно силна, за да предотврати замръзването на повърхностните океани дори в тъмното и изключително студено междузвездно пространство.

Условие №2: Атмосфера-парник

Дали тази топлина ще се задържи близо до повърхността, зависи до голяма степен от атмосферата. На Земята основният парников газ, който помага за задържането на топлина, е въглеродният диоксид.

По-ранни проучвания предполагаха, че атмосфери, богати на въглероден диоксид, биха могли да поддържат условия за живот на екзолуни за около 1,6 милиарда години.

В условията на ниските температури около планетите-сираци обаче въглеродният диоксид в крайна сметка кондензира и губи голяма част от затоплящата си способност.

Това не се случва, ако атмосферата е богата на водород. Обикновено водородните молекули лесно пропускат инфрачервеното лъчение.

Но при изключително високо налягане сблъсъците между тях създават временни молекулярни взаимодействия, които могат да абсорбират и задържат топлинното излъчване.

Тъй като водородът остава стабилен при много ниски температури, той може да действа като ефективна топлоизолираща „завивка“ около тези луни, помагайки им да задържат топлина в продължение на милиарди години.

Дали животът се е родил в тъмнина?

Тези открития могат да хвърлят светлина и върху това как животът е възникнал на самата Земя.

„Люлката на живота не е задължително да е свързана със Слънцето. Открихме ясна връзка между тези далечни спътници и ранната Земя, където високи концентрации на водород, образувани при сблъсъци с астероиди, може да са създали условия за живот.“

Изследователите също така предполагат, че приливните сили може да са важен двигател за възникването на биохимична активност. Постоянното разтягане и свиване на спътника може да създаде повтарящи се цикли на овлажняване и изсушаване, при които водата многократно се изпарява и кондензира. Тези цикли биха могли да насърчат образуването на сложните молекули, необходими за живота.

Така резултатите от проучването предполагат, че обитаемите светове може изобщо да не се нуждаят от слънчева светлина. А животът потенциално може да възникне и да оцелее дори в най-тъмните области на космоса.

Астрономите смятат, че планетите-сираци може да са изключително разпространени в Млечния път.

Според някои оценки в нашата галактика може да има толкова „свободно реещи се“ планети, колкото и звезди.