Животът извън пределите на нашата планета може наистина да съществува. Каква е новата хипотеза на учените?

Те твърдят, че микроскопични форми на живот може да се крият под ледената повърхност на Европа, един от спътниците на Юпитер. А техният произход да е именно Земята.

Тази идея е свързана с научната теория, известна като панспермия, според която животът може да се пренася между планетите.

Панспермията предполага, че живи организми или техните предшественици са пътували през Космоса върху прахови частици, астероиди или комети, пише IFLScience.

На науката вече е известно, че астероидите и кометите съдържат химични съединения, често наричани „градивни елементи“ на живота.

Панспермията надгражда тази концепция с предположението, че цели микроорганизми могат да оцелеят по време на космически пътешествия и да достигнат други небесни тела.

Доказването на подобен процес е изключително трудно, но изследователите продължават да проучват дали микроорганизмите могат да оцелеят в суровите условия на Космоса и как материята се движи в Слънчевата система.

В новото си проучване Заза Османов от Свободния университет в Тбилиси изследва дали Земята е изхвърляла в Космоса прахови частици, съдържащи бактерии, в продължение на милиарди години.

Предишни изследвания показват, че прахови зърна в горните слоеве на земната атмосфера могат да наберат достатъчна скорост, за да се откъснат от планетата след сблъсъци с навлизащия в атмосферата космически прах.

„Животът на Земята е възникнал преди поне 3,55 милиарда години. Това означава, че приблизително от толкова време Земята изхвърля частици, съдържащи живот, в околното пространство“, пише Османов.

Европа се смята за едно от най-обещаващите места в Слънчевата система за съществуването на извънземен живот.

Под нейната дебела ледена обвивка се намира огромен океан от течна вода, който много учени разглеждат като потенциално обитаема среда.

Изчисленията на Османов се фокусират върху прахови зърна, достатъчно големи, за да пренасят бактерии, и върху сблъсъци, които не биха ги загрели над приблизително 27°C. Температура, която би застрашила оцеляването им.

Проучването оценява колко прах би могъл да се откъсне от Земята, колко от него би достигнал системата на Юпитер. И колко частици в крайна сметка биха могли да се приземят на Европа.

Въпреки че изчисленията се основават на няколко допускания, резултатите показват, че значителни количества материал със земен произход може да са достигнали спътника за дълги периоди от време.

Според публикацията „последните изследвания показват, че възрастта на ледената повърхност на Европа е най-малко 30–80 милиона години“.

Въз основа на изчисленията в проучването се оценява, че през този период на Европа може да са попаднали между 3 × 10²³ и 8 × 10²³ частици.

Това „убедително предполага вероятността за съществуване на живот в подповърхностния океан на Европа, ако биологичните и биохимичните условия са съвместими с живот от земен произход“.

Ключов момент е, че океанът на Европа е скрит под километри лед

Учените смятат, че този океан може да съдържа повече вода от всички океани на Земята, взети заедно.

Приливните сили, създавани от огромната гравитация на Юпитер, постоянно деформират вътрешността на Европа, генерирайки топлина. Тя помага за поддържането на водата в течно състояние.

Тези условия превръщат Европа в един от основните обекти в търсенето на живот извън Земята.

Някои изследователи смятат локалната панспермия в рамките на Слънчевата система за по-реалистична от идеята за разпространение на живота в цялата галактика.

Бен Вайс, професор по планетарни науки в Масачузетския технологичен институт (MIT), отбелязва, че планетите може би не са напълно изолирани една от друга.

Вайс също така подчертава, че „на всеки няколкостотин хиляди години камък с размерите на юмрук достига от Марс [до Земята] само за една година“.

Дали животът наистина се е пренесъл от Земята до Европа не е ясно

Това изследване показва как материята може да се движи между планети и спътници в рамките на огромни времеви периоди.

С напредването на бъдещите мисии, които ще продължат да изследват Европа и нейния скрит океан, учените ще могат да разберат по-добре дали там съществува живот и ако да, откъде произхожда.